— О, просто един Котарак — отвърнал той. — Четири крака, опашка и чифт мустаци.
— Това и сам го виждам! — отсякъл Краля. — За мен няма значение, как изглеждаш. Интересува ме само колко знаеш!
— О, аз зная всичко — отвърнал Котарака спокойно и облизал върха на опашката си.
— Какво?! — избухнал Краля. — Ти ли го казваш, едно от най-долните и примитивни същества! Знай, че спокойно мога да ти отсека главата.
— Така и ще направиш — казал Котарака. — Но всичко с времето си.
— Знаеш всичко, а? Хайде бе, нещастно животинче! Няма нито едно живо същество, което да знае всичко, дори и аз самият, макар че съм толкова мъдър!
— С изключение на котките — възразил Котарака. — Всички котки, уверявам те, знаят всичко!
— Много добре — изпръхтял Краля. — Но ще трябва да го докажеш. Ако наистина си толкова умен, ще ми отговориш на три въпроса. И тогава да става, каквото ще става.
И се усмихнал презрително. Щом като проклетият Котарак продължавал да нахалства, трябвало да си понесе последствията!
— Сега — казал Краля, облягайки се на стола и преплитайки пръстите си, — моят първи въпрос е…
— Един момент, моля — прекъснал го хладнокръвно Котарака. — Аз не мога да отговарям на твоите въпроси, докато не определим условията. Нито един котарак не би постъпил толкова глупаво. Аз съм готов да сключа сделка с теб. Ето условията ми. Вече се съгласихме, че ти ще ми зададеш три въпроса. Но ще бъде честно и аз след това да ти задам също толкова. И който от нас спечели, ще поеме управлението на твоето кралство.
Придворните изпуснали писалките си от учудване. Очите на Краля щели да изскочат от изумление.
Но той преглътнал думите, които напирали в гърлото му и безгрижно се разсмял.
— Много добре — казал той високомерно. — Това е ужасно губене на време и ти, а не аз, ще съжаляваш за това. Но аз приемам твоята сделка.
— Тогава свали си короната — изкомандвал Котарака, — и я сложи на масата между нас.
Кралят свалил короната от рошавата си глава и скъпоценните камъни блеснали на слънчевата светлина.
— Хайде, като сме рекли, да приключваме по-бързо с тази глупост. Трябва да продължа работата си — казал той троснато. — Готов ли си? Добре, ето го първият ми въпрос. Колко двуметрови мъже ще са ти необходими, за да обиколиш екватора, ако ги разположиш точно един след друг?
— Това е много лесно — отвърнал Котарака с усмивка. — Просто разделяш дължината на екватора на две.
— Аха-а! — извикал Кралят и го погледнал хитро. — Всичко това е много хубаво, но каква е дължината му?
— Каквато и да е дължина — казал Котарака равнодушно. — Тя не съществува реално, както знаеш. Защото екваторът е чисто въображаема линия.
Придворните се спогледали ужасени. Те никога не били чували някой да говори по този начин. Лицето на Краля потъмняло от неудоволствие.
— Добре — казал той кисело. — Кажи ми тогава това: Каква е разликата между слона и носача на гарата?
— Няма никаква разлика — отвърнал веднага Котарака. — Защото те и двамата пренасят багаж.
— Но-о-о-о… — възразил ядосано Краля. — Това не са отговорите, които очаквах. Наистина трябва да опиташ да бъдеш по-сериозен.
— Не мога да отговарям това, което очакваш — казал Котарака. — Това са верните отговори на твоите въпроси, всяка котка би ти го казала.
Кралят цъкнал сърдито с език.
— Тези глупости излизат извън рамките на шегата! Това е фарс! Това не е нищо, освен глупости на търкалета… Добре, ето и третият ми въпрос, ако можеш да отговориш поне на него.
По усмивката на Краля личало, че този път той е уверен, че ще постави Котарака на мястото му. Кралят величествено протегнал ръка и започнал:
— Ако дузина мъже трябва да изкопаят яма, дълбока 15 километра, като работят по осем часа на ден, колко време ще мине, включвайки и почивните дни, преди да може окончателно да захвърлят кирките си?
Очите на Краля блестели триумфално. Той погледнал победоносно Котарака. Но Котарака вече имал готов отговор:
— Две секунди — отвърнал той бързо, леко потупвайки с опашката си.
— Две секунди! Ти луд ли си? Отговорът е в години! — Кралят потривал ръце радостно при мисълта за грешката на Котарака.
— Повтарям — казал Котарака. — Това ще им отнеме само две секунди. Да копаеш такава яма е изключително глупаво. „Петнайсет километра дълбока?“ — биха казали те. — „Защо, по дяволите, е необходимо това?“