— О, не мога да обещая нищо, деца! — въздъхна тя, докато гледаше лицето си в огледалото в коридора.
— Да, започнала съм да отслабвам — рече си тя. — Едната от трапчинките ми е изчезнала, а скоро ще изгубя и другата. Скоро никой няма да иска да ме погледне. И за всичко това е виновна Тя!
Като каза Тя, мисис Банкс имаше предвид Мери Попинз, която по-рано беше гледачка на децата. Докато Мери Попинз беше в къщата, всичко вървеше гладко. Но от деня, в който тя ги напусна — толкова внезапно и без предупреждение — нещата в семейството им вървяха от лошо към по-лошо.
„Ето ме и мен — мислеше си мисис Банкс печално, — с пет диви деца и няма ни един човек да ми помогне. Дадох обява, питах приятелките си — нищо не се получи. Пък и Джордж става все по-сприхав и по-сприхав. На Анабел й никнат зъбки, Джейн и Майкъл са толкова непослушни, да не говорим за тези данъци…“
Тя се погледна в огледалото и една сълза се стече точно там, където едно време имаше трапчинка.
— Така не става — си каза тя и изведнъж взе решение. — Ще трябва да извикам мис Андрю!
Като чуха това, и четирите деца се разреваха. Анабел, която беше в детската стая, също писна. Защото мис Андрю някога е била гувернантка на баща им и те знаеха колко е страшна.
— Няма да й проговоря! — крещеше Джейн, обзета от ярост.
— Ще се изплюя на обувките й, ако дойде! — заплаши Майкъл.
— Не, не, не! — виеха Джон и Барбара отчаяно.
Мисис Банкс запуши ушите си с ръце.
— Деца, имайте милост! — проплака тя с последни сили.
— Ако обичате, госпожо — каза Елън, домашната прислужница, като докосна рамото на мисис Банкс. — Дошъл е Коминочистача да почисти комина на всекидневната. Но ви предупреждавам, госпожо, че днес е свободният ми ден! Няма да мога да чистя след него. Така че, това е положението! — и тя шумно си издуха носа.
— Извинете ме! — каза Коминочистача бодро и домъкна в стаята чантите и четките си.
— Кой е това? — се чу гласът на мисис Брил, а и тя самата се зададе от кухнята. — Коминочистачът ли е? Тъкмо когато ще пека сладки? О, не! Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо, но ако този разбойник влезе в комина, аз веднага ще си изляза през вратата.
Мисис Банкс се огледа с безпокойство.
— Не съм го молила да идва! — заяви тя. — Дори не зная дали коминът има нужда от почистване!
— Един комин винаги има нужда да му се тегли някоя и друга четка — Коминочистача спокойно влезе във всекидневната и започна да разстила платнището си.
Мисис Банкс погледна нервно към мисис Брил.
— Може би Робъртсън Ай би могъл да помогне… — започна тя.
— Робъртсън Ай е заспал в кухненския килер, завит с най-хубавия ви дантелен шал. И нищо не би могло да го събуди — каза мисис Брил. — Освен, може би, звука на последната тръба, възвестяваща края на света! Затова, ако обичате, оставете ме да си събера багажа.
— О, пусни ме да си вървя, чернилка такава! — отново се провикна тя, защото Коминочистача я беше хванал за ръката и я разтърси със силно ръкостискане. Несмела усмивка се разля по лицето й.
— Добре де, само този път! — каза тя по-миролюбиво и слезе по стълбите към кухнята.
Коминочистачът се обърна с усмивка към Елън.
— Не ме докосвай, черен разбойнико! — изпищя тя с ужасен глас. Но той хвана ръката й, стисна я здраво, и тя също се примири. — Добре де, но внимавай да не изцапаш килима! — предупреди го тя и побърза да се върне към къщната си работа.
— Да се ръкуваме! — каза Коминочистача, обръщайки се към децата. — Това със сигурност ще ви донесе късмет! — той остави по една черна следа на дланите им и те внезапно се почувстваха по-добре.
Сетне той протегна ръката си към мисис Банкс. Като стисна топлите му черни пръсти, тя усети как куражът й се възвръща.
— Трябва да направим най-доброто в случая, скъпи мои — каза тя. — Ще дам обява за друга детегледачка. Може и да излезе нещо по-добро.
Джейн и Майкъл въздъхнаха с облекчение. Поне нямаше да се обажда на мис Андрю.
— А какво правиш, когато ти самият имаш нужда от късмет? — попита Джейн Коминочистача, като го последва в дневната.
— О, просто се ръкувам сам със себе си — отговори той, пъхайки четката си в комина.
През целия ден децата го гледаха как работи и спореха кой да му подава четките. От време на време влизаше мисис Банкс да се оплаче от шума и да каже на Коминочистача да побърза.
И през целия ден през прозорците се виждаше как мъглата пълзи по улицата. Всички звуци бяха някак глухи. Птиците ги нямаше. Освен стария линеещ скореп, който надничаше през цепнатините на щорите, сякаш търсеше някого.