— Това няма никакво значение! — казал сърдито Краля.
— Но всеки въпрос трябва да има смисъл. Именно смисълът е това, заради което се задава въпроса. А сега — казал Котарака, — смятам, че вече е мой ред!
— Добре, побързай. Вече ми загуби доста време!
— Моите въпроси са къси и много прости — уверил го Котарака. — Една котка би се сетила докато си мръдне мустака. Нека се надяваме, че кралете са също толкова умни. А сега, ето го и първия въпрос: Колко високо е небето?
Кралят изпръхтял като кон от задоволство. Това бил точно този вид въпроси, които той харесвал, затова го озарила усмивка на превъзходство.
— Да, разбира се — започнал той. — Зависи как ще мериш. Ако мериш от равнината, височината ще е една, но ако мериш от върха на планината, резултатът ще е друг. И като се вземе това предвид, ще трябва да определим географската ширина и дължина, амплитудата, магнитудата и мултитудата, и като не забравяме и атмосферните, математическите, акробатическите и хистерическите условия, както и общата депресия, експресия, импресия и конфесия, заедно със…
— Извинете ме — прекъснал го Котарака. — Това не е отговор. Опитайте отново, моля. Колко високо е небето?
Очите на Краля едва не изхвръкнали от яд. Никой дотогава не си позволявал да го прекъсва.
— Небето — продължил Краля, — е, ъ-ъ-ъ, е… Добре де, не мога да ви кажа точното число, разбира се. Нито пък някой друг може, уверявам ви. То е може би…
— Искам точен отговор — казал Котарака. Той преместил погледа си от Краля към зяпналите придворни. — Има ли някой тук, в тази зала на знанията, който е в състояние да отговори на въпроса ми?
Нервно поглеждайки Краля, Премиер-министъра вдигнал трепереща ръка.
— Винаги съм смятал — промърморил той свенливо, — че небето е малко по-високо от полета на орел. Аз, разбира се, съм стар човек, и може би греша… Котарака плеснал със захарнобелите си лапички.
— Не! Не! Прав си! — уверил го той нежно. Зелените му очи се срещнали за момент с уплашените очи на стария Премиер-министър.
Кралят изфучал презрително:
— Котешки глупости! Безумно бръщолевене!
Котаракът помолил за тишина, вдигайки лапата си:
— Бихте ли отговорили на втория ми въпрос, моля. Къде може да се намери най-сладкото мляко?
Лицето на Краля моментално се прояснило и той се изправил по-самоуверено.
— Просто е като А-Б-В — казал той надменно. — Отговорът, естествено, е Сардиния! Кравите там се хранят с мед и рози и тяхното мляко е сладко като Златен Нектар. Или, може би, трябваше да кажа Елегантните острови, където те се хранят не с какво да е, а със захарна тръстика. Или Гърция, където кравите хрупат сладко грозде. И сега, като се вземе предвид…
— Не мога да взема предвид нищо друго — казал Котарака, — освен факта, че вие не отговорихте на въпроса ми. Къде е най-сладкото мляко, о, Кралю?
— Аз знам! — извикал малкият Паж, спирайки да пълни мастилницата. — В котлето над огнището.
Котаракът кимнал одобрително на детето и се прозинал в лицето на Краля.
— А пък аз си мислех, че сте толкова мъдър! — казал той подигравателно. — Вие наистина може да сте най-умният от кралете, но някой друг отговори на въпроса ми. Не се мръщете, обаче… — вметнал Котарака, тъй като Краля гледал сърдито към Пажа. — Все още имате шанс да спечелите. Ето го и третия ми въпрос. Какво е най-силното нещо на земята?
Очите на Краля блеснали. Той хванал брадата си с тънките си пръсти и я погладил самодоволно.
— Тигърът — казал той дълбокомислено, — е много силно животно. Същото се отнася за коня и за лъва. После, разбира се, идват морските приливи. Както и гранитните жили на планините. Вулканите също имат страхотна сила. А също и снежнобелите ледени шапки на полюсите… Или това би могло да бъде китайската стена…
— Или пък би могло и да не бъде! — прекъснал го Котарака. — Може ли някой да ми каже кое е най-силното нещо?
Той огледал още веднъж заседателната зала. Този път заговорила Кралицата.
— Аз мисля — казала тя кротко, — че това трябва да е търпението. Защото търпението е това, което с течение на времето побеждава всичко.
Зелените очи смело погледнали към нея.
— Така е наистина — съгласил се Котарака равнодушно. Той се обърнал към Кралят и сложил лапата си върху короната.
— О, най-мъдри от монарсите! — възкликнал Котарака. — Без съмнение ти си най-могъщият учен, а аз — най-обикновена котка. Но аз отговорих и на трите ти въпроса, а ти — на нито един от моите. Резултатът от състезанието, струва ми се, е ясен. Короната принадлежи на мен.