Кралят се изхилил презрително.
— Не ставай глупав! Какво ще я правиш? Ти не можеш да създаваш закони и да управляваш хората. Ти дори не знаеш да четеш и пишеш. Да предам кралството си на Котарак? Трябва да съм полудял, за да го направя!
Котаракът широко се усмихнал.
— Виждам, че твоите познания не обхващат и приказките. Защото, ако това беше така, ти щеше да знаеш, че отсечеш ли главата на Котарака, той веднага се превръща в истински принц.
— Приказки? Уф-ф-ф! Те са нищо за мен. Аз мисля само за моето кралство.
— Твоето кралство — казал Котарака, — прости ми, че трябва да ти напомня, вече не е твоя грижа. Всичко, което трябва да направиш сега, е да ми отсечеш главата веднага. Останалото остави на мен. Отсега нататък, тъй като очевидно на теб повече няма да ти трябват, аз ще взема на служба при себе си съветниците ти, Премиер-министъра, тази разумна жена — съпругата ти, и това схватливо дете — твоя Паж. Остави ги да си вземат шапките и да дойдат с мен, защото отсега ние четиримата ще управляваме кралството.
— Но какво ще стане с мен? — проплакал Краля. — Къде да отида? Как ще живея?
Котаракът присвил очи.
— Трябваше да мислиш за това по-рано. Повечето хора мерят седем пъти, преди да сключат сделка с Котарак. Хайде, грабвай меча си, учени човече! И дано да е достатъчно остър!
— Спрете! — извикал Премиер-министъра, като сложил ръка върху меча на Краля. Сетне се обърнал към Котарака и се поклонил почтително.
— Сър — казал той смирено, — изслушайте ме! Вярно е, че вие спечелихте короната в честна и равна битка. И може би е истина, че сте омагьосан принц. Но ще трябва да отклоня вашето предложение. Служил съм на Краля вярно още от дните, когато бях паж в двора на баща му. И дали той е с корона или не, дали управлява кралство или скита по безлюдни пътища, аз го обичам и съм му нужен. Аз няма да тръгна с вас.
— Нито пък аз! — казала Кралицата и станала от златния си трон. — Била съм до рамото му още от дните, когато той бе млад и красив. Чаках го търпеливо дълги години. Мъдър ли е или глупав, богат или без пукнат грош, аз го обичам и имам нужда от него. Аз няма да тръгна с теб.
— Нито пък аз! — казал малкият Паж и запушил с коркова тапа шишенцето с мастило. — Това винаги е бил моят дом. И Краля е моят крал и аз му съчувствам. Освен това на мен ми харесва да пълня мастилниците. Аз няма да тръгна с теб.
Котаракът се усмихнал някак странно и зелените му очи блеснали, когато погледнал тримата, които му отказали.
— Какво ще кажеш за това, о, Кралю! — казал Котарака, като се обърнал към бюрото.
Но не последвал никакъв отговор. Защото Краля плачел.
Премиер-министърът веднага побързал да му даде своята носна кърпичка. Кралицата отишла и застанала до него с ръце, притиснати към сърцето й.
— О, мъдри човече, защо плачеш? — попитал Котарака.
— Защото се срамувам — изхълцал Краля. — Аз се перчих колко съм умен. Аз си мислех, че зная всичко или почти всичко. А сега откривам, че този стар човек и тази жена и това малко момче са много по-мъдри от мен. Не се опитвайте да ме успокоявате! — ридаел той, а Кралицата и Премиер-министъра го държали за ръцете. — Аз не го заслужавам. Аз не знам нищо. Аз дори не знам кой съм.
Той закрил лицето си с ръце.
— О, аз знам, че съм Крал! — безутешно плачел той. — Аз знам и името си и адреса, разбира се! Но аз не знам, след всичките тези години, кой наистина съм аз!
— Погледнете ме и ще откриете — казал Котарака кротко.
— Но аз ви г-г-гледах! — хълцукал Краля в своята носна кърпичка.
— Не точно — настоявал Котарака, — вие само ме поглеждахте от време на време. Котката може да гледа краля, казвате вие. Но Краля може също да гледа котката. Ако правехте това, вие щяхте да знаете кой сте. Погледнете в очите ми — и вижте!
Кралят показал лицето си зад носната кърпа и погледнал към Котарака през сълзи. Очите му блуждаели по спокойната бяла котешка муцуна, докато стигнали накрая до зелените очи на Котарака. В този блестящ пронизващ поглед той видял собственото си отражение.
— По-близо, по-близо… — изкомандвал Котарака. Кралят послушно се навел по-близо.
И докато той се вглеждал в тези бездънни очи, неочаквано станала някаква промяна с човека, който се виждал в тях. Неговото тънко заострено лице постепенно станало по-пълно. Хлътналите страни се изпълнили в румени бузи, а бръчките около очите му се загладили. Ярки кестеняви кичури се закъдрили около главата му. Кафява брада се появила вместо посивялата му четина. Очите му започнали да блестят и тяхната светлина се разливала по променящото му се лице. Кралят ахнал от изумление и се усмихнал. И един голям румен човек му отговорил с усмивка в отразяващите котешки очи.