— Хубаво ли беше? — попита Нелеус завистливо. Делфинът се усмихна и кимна.
— Хубаво! — извика добре познат глас зад тях. — Аз наричам това изключително беладжийство!
Мери Попинз стоеше на брега на езерото, а погледът й беше остър като иглата й за кърпене. Нелеус подскочи на краката си с уплашен вид и сведе глава пред нея. Той изглеждаше твърде малък и срамежлив.
— Мога ли да попитам, кой ти позволи да слезеш долу? — лицето й беше придобило обичайния й ядосан вид.
Нелеус виновно поклати глава.
— Никой — замрънка той. — Краката ми подскочиха от само себе си, Мери Попинз!
— Добре би било да скочат отново на мястото си. Нямаш право да слизаш от пиедестала си.
Нелеус вдигна отново мраморната си глава и слънцето освети малкия му очукан нос.
— О, Мери Попинз, не може ли да остана долу — замоли се той. — Позволи ми да остана и поне малко да поиграя с Джейн и Майкъл! Ти не знаеш колко ми е самотно там горе, където мога да говоря само с птиците! — искрените мраморни очи я разчувстваха. — Моля те, Мери Попинз! — прошепна той меко и събра умоляващо мраморните си ръце.
Тя се загледа надолу замислено, сякаш взимаше решение. Погледът й омекна. Лека усмивка се прокрадна на лицето й и повдигна крайчетата на устните й.
— Добре, но само за този следобед! — каза тя. — Само този път, Нелеус! И никога повече!
— Никога, обещавам, Мери Попинз — той се усмихна дяволито.
— Познаваш ли Мери Попинз? — учуди се Майкъл. — Откъде я познаваш? — искаше да знае той, защото изпитваше известна ревност.
— Разбира се, че я познавам! — с усмивка възкликна Нелеус. — Тя е много стара приятелка на баща ми.
— А как се казва баща ти? Къде е той? — Джейн щеше да се пръсне от любопитство.
— Много далече. На гръцките острови. Той се казва Краля на Морето — очите на Нелеус се изпълниха с мъка.
— Какво прави той? — попита Майкъл. — Ходи ли на работа в Сити, като татко?
— О, не! Той никога никъде не ходи. Само стои на една скала над морето, държи тризъбец и надува рог. До него седи майка ми и реши косата си. Пелиас — моят по-малък брат, свири в краката им с мраморна раковина. По цял ден чайките летят над тях, хвърляйки черни сенки на мраморните им тела, и им съобщават новините от пристанището. През деня те наблюдават корабите, които пристават на кея и пак тръгват в морето. През нощта слушат как тъмните като вино води се блъскат в брега под тях.
— Колко хубаво! — възкликна Джейн. — Но защо си ги напуснал?
Тя си мислеше, че никога не би могла да остави мистър и мисис Банкс и Майкъл сами на скалите в Гърция.
— Аз не исках да тръгвам — каза Мраморното Момче. — Но как може една статуя да се противопостави на хората? Те винаги идваха да ни гледат — изучаваха, любопитстваха, докосваха ръцете ни. Те обясняваха, че сме били направени преди много време от знаменит скулптор. И веднъж един човек каза: „Аз ще взема него!“ и посочи мен. Така че, наложи се да тръгна.
За секунда Нелеус скри очите си зад перката на Делфина.
— Какво стана по-нататък? — попита Джейн. — Как се озова в парка?
— В колет — каза Нелеус равнодушно и се изсмя, като видя колко се учуди тя. — О, не знаеш ли, ние, статуите, винаги пътуваме по този начин. Моето семейство много се търси. Хората ни искат за паркове, музеи и градини. Така че ни купуват и ни пращат по пощата. Изглежда, никога не им хрумва, че някои от нас се чувстват… самотни — той се поколеба за малко каква дума да избере. След това си вдигна гордо главата. — Но нека не мислим за това! — възкликна. — Сега е много по-добре, откакто вие двамата дойдохте. О, Джейн и Майкъл, аз ви познавам толкова добре, сякаш сте част от моето семейство. Знам всичко за хвърчилото на Майкъл и за неговия компас, за долтънската купа и Робъртсън Ай, и даже знам какво вечеряте обикновено. Никога ли не сте забелязвали, че ви слушам? Или пък, че чета приказки през раменете ви?
Джейн и Майкъл поклатиха глави.
— Знам „Алиса в страната на чудесата“ наизуст — продължи той. — И по-голямата част от „Робинзон Крузо“. А също и „Всичко, което една дама трябва да знае“, която е любимата книга на Мери Попинз. Но най-хубави са разноцветните комикси, особено онези, които се наричат „Големите приключения“. Какво става с Тигърчето Тим в новия брой? Дали ще се освободи от Чичо Мопси?
— Новият брой излиза днес — каза Джейн. — Ще го прочетем заедно!
— О, Боже! Колко съм щастлив! — извика Нелеус. — Имам „Детето на Слона“ и новия брой на „Големите приключения“, а и краката ми са толкова гъвкави! Не зная кога е рожденият ми ден, но мисля, че трябва да е днес — той прегърна Делфина и книгата и заподскача весело в тревата.