— Хей! Дзън-дзън-дзън! Внимавайте къде ходите! — предупредително се провикна Сладоледаджията. Той буташе количката си покрай езерото. На количката пишеше с големи букви:
— Спри, спри, спри, спри! — завикаха децата бясно и се затичаха след количката.
— Шоколадов! — извика Майкъл.
— Лимонов! — извика Джейн.
А малките дебели близнаци протегнаха ръце и с радост взеха това, което им дадоха.
— А ти какво ще искаш? — попита Сладоледаджията, когато Нелеус приближи и застана срамежливо до него.
— Аз не знам какво да си избера — каза Нелеус. — Никога до сега не съм опитвал.
— Какво? Никога не си ял сладолед? Какво ти е, болен стомах? Момче с твоите размери би трябвало да знае всичко за сладоледите! Ето! — Сладоледаджията бръкна в количката и извади оттам ягодов на пръчка. — Вземи този и виж дали ще ти хареса!
Нелеус счупи надве сладоледа с мраморните си пръсти. Пъхна едната половина в устата на Делфина и започна да ближе другата.
— Много вкусно! — каза той. — Много по-хубаво от морски водорасли.
— От морски водорасли ли? И аз така мисля! Какво общо имат морските водорасли със сладоледа? Но щом се заговорихме за морски водорасли, каква е тази прекрасна огромна риба? — Сладоледаджията посочи Делфина. — Ако я занесеш в рибарницата, ще ти платят за нея чудесна цена.
Делфинът махна с опашка, придавайки си безразличен вид.
— Но аз не искам да го продавам — каза Нелеус бързо. — Той не е просто риба, той е приятел!
— Доста рибешки вид има твоят приятел! — каза продавачът. — Защо не ти каже да си облечеш дрехи. Ще умреш от студ, ако продължаваш да ходиш чисто гол! Е, не исках да те обидя! Дзън-дзън, дзън-дзън! — Сладоледаджията потегли, свирукайки и дзънкайки със звънеца си.
Нелеус погледна децата с крайчето на окото си и те тримата избухнаха в смях.
— О, Боже! — възкликна Нелеус, който едва успяваше да си поеме дъх. — Струва ми се, че той ме помисли за човек! Трябва ли да го настигна и да му обясня, че е сбъркал? Че не съм носил дрехи две хиляди години и досега не съм хващал дори и хрема?
Момчето тъкмо щеше да хукне след количката, когато Майкъл извика:
— Внимавай! Желания идва! — и глътна остатъка от сладоледа наведнъж.
Защото Желания, който принадлежеше на мис Ларк, имаше навика да скача върху децата и да отнема храната от ръцете им. Той имаше груби, невъзпитани, вулгарни маниери и никого не уважаваше. Но какво друго може да се очаква от огромен пес, полуовчарски-полуловджийски, съчетал най-лошите черти и на двете породи.
Той тичаше тромаво по тревата, подскачайки и усмихвайки се с изплезен език. Андрю, който беше възпитан толкова добре, колкото Желания зле, грациозно тичаше в тръс след него. Самата мис Ларк, останала съвсем без дъх, ги следваше.
— Излязохме за една малка разходка преди чая! — зачурулика тя. — Денят е толкова хубав и кучетата настояваха. Боже Господи, какво виждам!
Тя спря рязко и, задъхвайки се, се втренчи в Нелеус. Лицето й, което и без това беше зачервено, стана още по-червено. Тя изглеждаше крайно възмутена.
— О ти, непослушно, проклето момче! — развика се тя. — Какво правиш на горката риба! Не знаеш ли, че ще умре, ако стои на сухо!
Нелеус повдигна мраморни вежди. Делфинът изви опашка към устата си, за да скрие мраморната си усмивка.
— Виж — каза мис Ларк. — Тя се гърчи в агония! Трябва веднага да я пуснеш обратно във водата!
— О, не бих могъл да направя това — каза Нелеус бързо, — боя се, че ще е самотен без мен — той се опитваше да бъде учтив с мис Ларк. Но Делфина пляскаше с опашка, правеше й гримаси и се хилеше неуважително.
— Я да не ми отговаряш! Рибите никога не са самотни! Просто си измисляш глупави извинения.
Мис Ларк сърдито се обърна към зелената пейка.
— Мери Попинз, наистина смятам — каза тя, — че трябва повече да наглеждате децата! Това непослушно дете, което и да е то, трябва да пусне рибата обратно, откъдето я е взело!
Мери Попинз удостои мис Ларк с дълъг поглед.
— Страхувам се, че е абсолютно невъзможно, госпожо. Ще му се наложи да ходи твърде далеч.
— Близо или далече, няма значение. Трябва да я върне незабавно. Това е жестокост спрямо животните, която не бива да бъде допускана. Андрю и Желания, тръгвайте с мен! Веднага отивам да разкажа всичко на кмета на Лондон!
Ядосана, тя бързо тръгна, а кучетата я последваха по петите й. Желания злобно присви очи, минавайки покрай Делфина.