Блестящите й черни очи се обърнаха към децата.
— О, Боже Господи! О, небеса! Каква е тази четворка кисели физиономии? Вие всички изглеждате сякаш сте си загубили нещо!
— Да, своето настроение — каза Мери Попинз начумерено.
Веждите на мис Калико подскочиха и карфичките й блеснаха.
— Как е възможно! Е, щом е загубено, трябва да се намери — това е закон! И така, къде го загубихте? — малките черни очички оглеждаха децата едно по едно и всички се почувстваха някак виновни.
— Мисля, че някъде на главната улица — прошепна Джейн.
— О-ле-ле! Толкова далече оттук? И защо сте го загубили, ако мога да попитам?
— Не ни се ходеше повече пеша… — започна Майкъл срамежливо и се изчерви. Но той така и не си довърши изречението.
Мис Калико го прекъсна с високо пронизително кудкудякане.
— А на кого му се ходи пеша? На кого? Кажете ми? Никой не иска да ходи пеша! И аз не бих го направила, дори да ми платите! Дори за чувал рубини!
Майкъл се опули. Дали е възможно това? Наистина ли беше намерил най-накрая пораснал човек, който да има същото мнение за ходенето пеша като него?
— Ами да, аз, например, не съм ходила от векове — каза мис Калико. — Нещо повече, никой от моето семейство не го прави. Какво, да стъпят на земята с двата си крака? За тях това би било голямо унижение — мис Калико размаха бастунчето си и карфичките й заблестяха ярко. Тя поклати пръст към децата.
— Послушайте съвета ми и винаги яздете. Ходенето пеша само ще ви накара да пораснете. И какво печелите? Абсолютно нищо. Яздете, казвам аз! Яздете и вижте света!
— Но ние нямаме какво да яздим! — запротестира Джейн и се огледа да види какво язди мис Калико. Защото въпреки надписа „Кончета под наем“ наоколо не се виждаше дори някое магаре.
— Нямате какво да яздите? Змии и гущери! Това е едно много неприятно положение.
Гласът на мис Калико прозвуча задгробно, но черните й малки очички блеснаха дяволито, когато тя погледна към Мери Попинз въпросително. Мери Попинз й кимна в знак на съгласие.
— Е, можеше и да е по-зле! — възкликна мис Калико и грабна цяло снопче захарни бастунчета. — Щом като си нямате коне, какво ще кажете за тези? Те ще ви помогнат поне малко. Имате късмет, че днес е Ден за Сделки. По този начин мога да ви ги дам на цена една карфица парчето.
Ароматът на мента изпълни въздуха. Четирите изгубени настроения се връщаха пълзешком, докато децата претърсваха дрехите си за карфици. Те се смееха и кикотеха, и надничаха, и търсеха, но никъде не можеха да намерят дори и една карфица.
— О, какво ще правим, Мери Попинз? — проплака Джейн, — ние нямаме нито една карфица!
— Надявам се, че нямате — отговори тя със сумтене. — Децата, които аз гледам, са много спретнати. Техните дрехи никога не се държат на карфици!
Мери Попинз изсумтя презрително, след това обърна ревера на сакото си и подаде по една карфица на всяко от децата. Робъртсън Ай, който си подремваше, облегнат на оградата, уплашено се събуди, когато тя подаде една и на него.
— Забодете ги! — изписука мис Калико, като се наведе към тях. — И не се притеснявайте, ако ме боцнете. Аз съм прекалено жилава, за да ги усетя!
Те мушнаха карфиците си сред останалите и нейната рокля като че ли заблестя по-ярко от всякога, когато тя им подаваше захарните бастунчета.
Със смях и радостни викове децата ги грабнаха и започнаха да ги размахват, а ароматът на мента стана още по-силен.
— Сега дори не бих имал нищо против и да походя малко! — възкликна Майкъл, налапвайки края на своето розово-бяло бастунче. Изведнъж се чу пронизително тънък писък, но Майкъл беше прекалено зает, за да му обърне внимание.
— Аз пък няма да ям своето — каза Джейн бързо. — Ще си го запазя завинаги.
Мис Калико и Мери Попинз си размениха някакви странни погледи.
— Ако можеш — закудкудяка мис Калико силно, — вие всички можете да ги запазите! Забоди карфицата силно и не ми обръщай внимание! — подаде тя едно бастунче на Робъртсън Ай, а той забоде силно своята карфица в ръкава й.
— А сега — каза Мери Попинз учтиво, — ако ни извините, мис Калико, ние ще се прибираме вкъщи за вечеря!
— О, чакай, Мери Попинз! — спря я Майкъл. — Ние не сме купили захарно бастунче за теб! — в този момент една ужасна мисъл дойде в главата му. Ами какво ще стане, ако тя няма повече карфици? Ще трябва ли той да раздели пръчката си с нея?
— Хм — каза тя и вирна глава. — Аз не се притеснявам, че мога да си счупя краката, както някои хора, които бих могла да спомена!
— О-хо-хо! А-ха-ха! Извинете, че така се смея! Но как може тя да има нужда от бастунче! — мис Калико се заливаше от смях като чуруликаща птичка, сякаш Майкъл беше казал нещо невероятно смешно.