— Килимчето пред камината ли? Стига глупости! Гмуркайте се! — отново изкомандва гласът.
— Хайде, Майкъл! Давай след мен! Можем поне да опитаме! — окуражи го Джейн.
Така, хванали заедно Морската Раковина, те затвориха очите си, задържаха дъха си и се гмурнаха, както гласът им беше заповядал. За тяхно учудване, главите им не се удариха в нищо. Но ревящият звук от Раковината стана по-силен и мек вятър погали бузите им. Те се спускаха някъде надолу, люлеейки се като две перца, докато изведнъж усетиха, че около тях се плиска вода и една вълна заля главите им.
Майкъл започна да плюе с отвращение.
— О! О! — възмущаваше се той. — Тя е солена.
— Ами какъв вкус мислиш, че трябва да има? Сладък ли? — чу се същият глас някъде отзад.
— Майкъл, добре ли си? — уплаши се Джейн.
— Д-да! — каза той смело. — Поне докато си с мен! Тя хвана ръката му и те започнаха да се гмуркат заедно под изникващите пред тях стени от вода.
— Още малко остана! — увери ги гласът. — Вече виждам светлини.
— Светлини във водата? Колко странно! — мислеше си Джейн. И тя отвори очите си, за да ги зърне. Долу светеше цяла вълна разноцветни пламъчета: сини, розови, сребърни, алени и зелени.
— Красиви са, нали? — каза гласът в ухото й. Джейн се обърна и видя кръглите весели очи на една морска Пъстърва. Тя беше кацнала като птичка на силно разклонено дърво с карминов цвят.
— Та това е корал! — изуми се Джейн. — Значи ние сме в дълбините на морето.
— Е, нали това искаше? — каза Пъстървата. — Мислех, че искаш да видиш морето!
— Исках — каза Джейн неуверено. — Но не съм очаквала, че желанието ми ще се изпълни.
— О, Велики Океани! Защо тогава въобще си правиш труда да желаеш нещо! Аз го наричам губене на време. Но, хайде! Не трябва да закъсняваме за Празненството!
И преди да имат време да се зачудят къде ще е това Празненство и какво ще е то, Пъстървата се шмугна в гората от корали и децата се гмурнаха след нея с неочаквана лекота.
— Какво страхотно усещане! — извика Майкъл, плувайки до опашката на Пъстървата.
— Хиляда скачащи медузи! — извика уплашен рибешки глас. — Как ме стресна! Косата ти прилича на мрежа — една риба преплува между къдриците на Джейн и избяга в паника.
— Това е Хек! Той загуби толкова много приятели там, горе… — обясни Пъстървата и показа с перката си към горните слоеве на водата. — И винаги му се привиждат мрежи, защото се страхува, че идва неговият ред.
Джейн си помисли колко често яде хек на закуска и се почувства малко виновна.
— Аз много съжалявам… — започна тя, но груб силен глас я прекъсна.
— Мръднете се, ако обичате! Не блокирайте водните пътища! Не можете ли да си приберете перките? — една огромна Мерлуза си проби с рамене път между тях, разпенвайки с опашка водата около себе си.
— Да задръствате Океана! Срамота! Ще закъснея за Празненството! — голямата риба хвърли суров поглед на децата. — И кои, по дяволите, сте вие? — попита тя.
Те тъкмо щяха да й кажат имената си, когато Пъстървата доплува до Мерлузата и й прошепна нещо на ухото.
— О-о, разбирам! Е, надявам се, че имат пари да си платят билетите!
— Ами… Не… — Джейн зашари по джобовете си.
— Ц-ц-ц! Винаги така става. Няма оправия. Ето! — Мерлузата извади две плоски бели кръгчета от джоба под опашката си. — Пясъчни долари… — обясни тя важно. — Винаги нося малко със себе си. Не знаеш кога ще потрябват — тя подхвърли пясъчните долари на децата и се шмугна към коралите.
— Глупавата стара Мерлуза! — отбеляза Пъстървата. — Не се притеснявайте за билетите. Вие сте почетни гости. Ще влезете безплатно.
Джейн и Майкъл се спогледаха учудено. Никога преди не им се бе случвало да са почетни гости и затова се почувстваха страшно горди и важни.
— Кой ще влезе безплатно, ако може да знам? Докато аз съм в Океана, никой няма да влезе безплатно. Нито пък ще излезе — чу се остър дрезгав глас.
Джейн и Майкъл се огледаха. Две изцъклени очи се бяха втренчили в тях. Огромна уста бе изкривена в ужасна усмивка. Космати, гладни пипала се бяха разпрострели на всички посоки. Това беше Октопода.
— М-м-м… — каза Октопода, поглеждайки Майкъл. — Какво дебело и русо момче. Точно каквото ми трябва за вечеря — той протегна едно от отвратителните си пипала и Майкъл изпищя от ужас.
— О, не! Недей! — бързо каза Пъстървата и прошепна няколко думи на Октопода, докато Джейн отдръпна настрана Майкъл.
— Какво?… Говори по-високо! Не чувам добре… О, разбирам! Те принадлежат на… О, добре, добре!
Октопода със съжаление си прибра пипалото.
— Винаги ни е приятно — каза той на глас, — да приемаме в Големия Прилив хора на…