Морската Русалка се обърна към Джейн и се усмихна.
— Питах го за модните тенденции там — тя посочи нагоре. — А той каза, че се носят блузи и обувки — Морската Русалка произнесе думите с лека ирония, сякаш не вярваше, че може да бъде истина.
— И палта — добави Джейн, — и ботуши, разбира се.
— Ботуши? — Морската Русалка приповдигна вежди.
— За да запазим краката си сухи — обясни Джейн.
Морската Русалка звънко се разсмя.
— Колко екстравагантно — каза тя. — Тук долу ние предпочитаме всичко да е мокро!
Русалката се завъртя на опашката си с намерение да отплува, когато един ясен глас неочаквано я повика.
— Здравей, Анемона! — иззад един храст лилии с пляскане се появи голяма сребриста риба. При вида на децата тя спря и се облещи срещу тях с големите си ярки очи.
— А! Виж ти! — възкликна учудено. — Кой е хванал тези животинки?
— Никой — засмя се весело Морската Русалка. После се захили и зашушука нещо на рибата.
— О, наистина ли? Колко хубаво! — каза рибата с високомерна усмивка. Махайки с опашка, се приближи към децата.
— Предполагам, че трябва да се представя. Аз съм Дълбоководната Сьомга — обясни тя и направи нещо като реверанс, разтваряйки перките си. — Кралицата на рибите, както знаете, и на всякакви там подобни. Позволявам си да предположа, че сте чували за мен — по начина, по който тя важничеше и се перчеше, би могло да се предположи, че няма никой по-важен от нея.
— Освежителни напитки, освежителни напитки. Ордьоври — тъжно предлагаше една Щука с вид на престарял слуга, обикаляйки гостите с поднос.
— Заповядайте, вземете си! — с лек поклон каза Сьомгата на Джейн. — Сандвичи със сардини или, може би, осолени скариди? Или пък медузово желе? А ти какво би искал? — обърна се тя към Майкъл. — Малко китово мляко? А може би бира от рачета? Или ще предпочетеш обикновена морска вода?
— Беше ми дадено да разбера, Ваше Височество, че младият господин желае портвайн! — щуката се бе втренчила в Майкъл, протягайки към него подноса с напитки.
— Тогава ще получи портвайн — каза Сьомгата величествено и посегна към тъмночервена напитка от подноса.
Учуден, Майкъл си спомни за желанието си от предишния ден. Взе чашата и отпи от нея.
— Мирише на малини! — възкликна той.
— Хубаво! — каза Сьомгата самодоволно, сякаш тя сама беше направила портвайна. — Сега предлагам да гледаме лова? Вероятно в момента вкарват последните. Ще стигнем точно навреме, ако побързаме.
— Интересно, какво ли са хванали? — мислеше си Джейн, плувайки до Сьомгата. Морските алеи бяха вече задръстени с риби, които пъргаво се придвижваха към поляната.
— Ей, ей! Внимавай кого буташ! — извика Сьомгата надменно. — Ох, ох, перките ми! Ох, плавниците ми! Виж ги ти, тези деца! — тя посочи към групичка Морски Таралежи, които шумно се премятаха и търкаляха наоколо. — Учителю, наглеждайте си учениците! Този океан се е превърнал в детска зоологическа градина!
— Ъ-ъ-ъ… какво? — разсеяно попита един рибок, който плуваше, забол нос в книгата си. — Хей, Блестунко, хей, Блещурко! И ти също, Боцко! Дръжте се прилично, или… няма да ви пусна на Празненството.
Морските таралежчета се спогледаха и се усмихнаха. После послушно заплуваха с Учителя като изглеждаха по-меки и от памук.
— Ето, пристигнахме! — извика весело Сьомгата, след като минаха кораловия храсталак.
На голям плосък камък се бяха наредили цял ред риби, които безмълвно гледаха нагоре. Всяка от тях държеше в перката си по една въдица и напрегнато наблюдаваше кордата, която отиваше високо нагоре във водата.
— Морски дяволи, те са от рода на акулите — поясни Сьомгата. — Говорете по-тихо! Хич не обичат да ги безпокоят.
— Но… — прошепна Джейн, която изглеждаше много учудена. — Кордите отиват нагоре!
Сьомгата се облещи.
— Че къде другаде искаш да отиват? — поинтересува се тя. — Нали не очакваш да отиват надолу. А това е стръв! — добави и посочи няколкото найлонови торбички, които бяха пълни с пасти и сладкиши.
— Но… какво хващат те? — ужасено прошепна Майкъл.
— О, основно хора — отвърна Сьомгата. — С ягодов сладкиш можеш да хванеш почти всичко. Те имат вече доста голям улов. Виж ги как се гърчат и извиват!
Сьомгата посочи с опашката си към близката пещера и децата ахнаха от изумление. Защото там имаше тълпа от човешки същества, които изглеждаха много уплашени и нещастни. Мъже с тъмни очила и летни шапки заканително размахваха ръце, крещяха и тропаха с крака. Три възрастни дами размахваха чадърите си, а една по-млада, обута със сандали, чупеше ръце от отчаяние.