— Е, харесва ли ви? — подиграваше се Сьомгата, като надникна в пещерата с големите си игриви очи. — Трябва да кажа, че изглеждате ужасно смешно! Точно като риби на сухо.
Хората изсумтяха ядосано и обърнаха гръб на Сьомгата. В същия този момент някъде отгоре проехтя крясък.
— Пуснете ме! Пуснете ме, ви казвам! Веднага махнете тази кука! Как смеете да ми причинявате такова нещо?
Един от Морските Дяволи със спокойна усмивка стана на опашката си и започна да навива кордата на макарата.
— Махнете я, ви казвам! — чу се гласът Отново. В Дълбините на морето се появи, обгърната в струя от въздушни мехурчета, възможно най-странната фигура. Тялото й беше облечено в дебело вълнено палто. Сив воал се вееше на шапката, на краката й имаше дебели вълнени чорапи и огромни обувки с копчета.
Майкъл отвори уста от удивление и сподавено извика.
— Джейн! Виждаш ли? Мисля, че това е…
— Мис Андрю! — каза Джейн, заеквайки.
И настина това беше мис Андрю. Тя слизаше надолу, кашляйки, давейки се, но не преставайки да крещи. Морският Дявол откачи куката от устата й и я бутна към пещерата.
— Възмутително! Отвратително! — пелтечеше тя от яд. — Точно когато си ловях риба за вечеря. Откъде можех да знам, че сладкишът има кука отвътре! Разбойници такива! — тя заканително поклати пръст към Морските Дяволи. — Ще напиша за вас в „Таймс“! Ще ви изпържа!
— Виж я как се гърчи! — възкликна Сьомгата. — Тази кранта ще се извива с часове!
Джейн почувства, че мис Андрю заслужава това, което получи, но със съжаление гледаше останалите непознати.
„Колко ужасно би било — си помисли, — ако бях хваната аз или Майкъл…“
— Какво ще правят Морските Дяволи с тях? — попита тя Сьомгата.
— О, ще ги пуснат обратно, разбира се! Ние ги хващаме само за спорта, нали знаеш! Те са прекалено жилави за ядене.
— Хей, Сьомга, насам! — извика отдалече Тюлена. — Не можем да си позволим децата да пропуснат Посрещането! Тя трябва да пристигне всеки момент!
Джейн погледна Майкъл и в очите й имаше мълчалив въпрос. Коя можеше да бъде тя? Най-важната Морска Русалка или може би кралицата на морето?
— Хей вие, Моруно и Морска Котко. Бях ви забравила. Хайде, тръгвайте и двете! — извика Сьомгата.
Тя тръгна пред тях, подскачайки и извивайки сребърното си тяло в сребърната вода. До тях плуваше в бърз тръс едно морско конче. Една Златна рибка непрекъснато се въртеше около тях по пътя към поляната.
— Здравейте, Джейн и Майкъл! — приятелски изписка гласчето й. — Помните ли ме? Бях във вашия аквариум. Сега съм си пак вкъщи. Предайте много поздрави на майка ви! — Златната рибка се усмихна и отплува, преди да успеят да й отговорят.
Музиката беше по-силна отвсякога. С всеки изминал момент навалицата на поляната ставаше все по-голяма, а шумът — все по-силен, тъй като рибите, морските русалки, рачетата и тюлените се бяха събрали и си разменяха поздрави.
— Каква блъсканица! Тясно е като в консерва! — каза Сьомгата, замитайки с опашка.
— Освежителни напитки, ордьоври. Освежителни напитки, ордьоври — дрезгаво повтаряше Щуката.
— Йо-хо-хо! И бутилка ром! — отвърна й познат глас.
Адмирал Бум се хвърли към подноса и си грабна оттам една чаша. До него плуваше нежната фигура на мисис Бум. По следите им цамбуркаше Бинакъл.
— Да ме убие Господ! Ало, вие там, колеги! Аз съм за Рио Гранде — дереше си гърлото Адмирала.
Щуката го гледаше втренчено и поклащаше глава.
— Хулигани! Ето какво сте вие! — каза тя тъжно. — Наистина, не знам какво ще стане с този Океан!
— Ах, ето ви и вас, деца! — извика Бронзовият Тюлен, пробивайки си път през крещящата тълпа. — Хванете се за опашката ми и аз ще ви дърпам. Извинете ме! Рибки, позволете ми да мина, ако обичате! Това са Джейн и Майкъл, Почетните Гости!
Рибите се отдръпнаха и ги заразглеждаха. Разнесе се доброжелателно мърморене и сред шума се чуха няколко поздрава. Тюлена разбутваше стълпотворението със своите плавници и теглеше след себе си децата към скала от бляскави перли.
— Дойдохме тъкмо за Посрещането! — задъхваше се той. Децата едва чуваха боботещия му глас поради виковете и смеха на събралите се морски обитатели.
— Какво посрещане? — тъкмо щеше да попита Джейн, когато внезапно виковете секнаха. Музиката и смехът заглъхнаха и дълбока тишина обхвана морето. Всяка риба от сборището замря неподвижно. Поклащащите се цветя застинаха във водата. Дори самият Прилив беше неподвижен.
— Тя идва! — прошепна Тюлена и кимна към Пещерата.
— Тя идва! — отекна тълпата. Джейн и Майкъл затаиха дъх в очакване.
От тъмнината на тайнствената пещера изникна една съсухрена глава. Две древни сънени очи замигаха срещу ослепителната светлина. Два мършави плавника се протегнаха от тъмнината и една куполовидна черупка се надигна след тях.