Тя склопи клепачи върху очите си и поклати плешивата си набръчкана глава, сякаш разговаряше със себе си.
— Нямам какво повече да кажа — примигна тя. — И така… — Терапин величествено вдигна малкия си плавник, — нека музиката свири, нека морските хора изберат своя танц. Какво да бъде този път, деца мои?
— Тиди-дам-пам-пам, тиди-дам-пам-пам! — затананика един глас, който звучеше като пчела в бутилка.
— Ах, да, скъпи мой Адмирале — кимна Терапин. — Много подходящо предложение. Свирете моряшката музика!
Изведнъж настана голяма суматоха. Оркестърът засвири мека весела музика, а неподвижните досега риби отново замахаха с опашките си. Радостни гласове и смях изпълниха морето. И Приливът отново се раздвижи.
— Тиди-дам-пам-пам! — всички затанцуваха — риби, морски сирени, рачета, тюлени. Зелените подводни морави почти се огънаха под перките и плавниците, а коралите все така блестяха със сребърните си клонки.
— Тиди-дам-пам-пам! — крещеше Адмирал Бум и дърпаше невидими насмолени въжета.
— Тиди-дам-пам-пам! — пееше мисис Бум, пляскаше с ръце и подскачаше. — Тиди-дам-пам-пам! — ревеше Бинакъл с все сила и си спомняше щастливите пиратски дни.
Рибките плуваха около тях със закачени на перките си морски цветя.
Бронзовият Тюлен подскачаше нагоре-надолу на опашката си, а Сьомгата пикираше над морските морави като птица. Морските дяволи лудуваха, прегърнали въдиците си, а Рибата Меч и Учителя танцуваха заедно. През цялото време в тази люспеста тълпа се движеше една тъмна сянка. Пета — пръсти, пета — пръсти, танцуваше Мери Попинз на дъното на морето. Рибките се въртяха около нея, образувайки лъскави пръстени, а люспите им хвърляха слънчеви зайчета по тялото й.
Децата стояха на перлената скала и наблюдаваха любопитната гледка.
— Изглежда ви странно, нали? — попита Терапин. — Виждам, че чувствате отлично всичко каквото става в морето — засмя се тя над собствената си шега.
— Мислех си, че морето е много по-различно, а всъщност — то е точно като земята — кимна Джейн.
— Защо пък не? — примигна Терапин. — Не забравяй, че земята е възникнала от морето. Всяко нещо на сушата си има свой брат тук, под водата: лъвът, кучето, заекът, даже и Слона. Всеки скъпоценен камък има своята разновидност в морето, същото се отнася и за съзвездията. Розата още помни солените води, а луната — морските приливи и отливи. Вие също трябва да помните морето, Джейн и Майкъл! В морето има много повече неща, деца мои, отколкото хората някога са виждали. И аз, естествено, нямам предвид само рибата! — усмихна се Терапин. — Но виждам, че пръстите на краката ви вече играят! Хайде, идете да танцувате с другите!
Джейн грабна Майкъл за ръката, но преди да отплуват, тя направи реверанс на Терапин, понеже знаеше, че е много стара.
Те заскачаха в буен танц заедно с рибите под звуците на музиката. О, как лудуваха босите им крака! О, как размахваха ръцете си във водата! Телата им се извиваха като стъбла на морски водорасли, докато следваха стъпките на морския танц.
— Тиди-дам-пам-пам! — пееше веселата музика, когато Мери Попинз, плувайки, се приближи към тях. Тя ги хвана за ръце и затанцуваха заедно, дърпайки се и поклащайки се между кораловите клони. Те се въртяха все по-бързо и по-бързо, сякаш бяха попаднали във водовъртеж, докато накрая, опиянени от танца и заслепени от светлините, затвориха очи и се облегнаха на Мери Попинз. Нейните ръце ги прегърнаха здраво и не ги пускаха, докато водовъртежът ги носеше нагоре.
Тиди-дам-пам-пам!… Въртяха се те заедно, а музиката ставаше все по-слаба и по-слаба. Тиди-дам-пам-пам!… О, това въртящо се море, което ни люлее в могъщата си люлка! Тиди-дам-пам-пам!… О, Мери Попинз, върти ме като въздушно мехурче в този Прилив! Върти ме… Тиди-дам… върти ме… пам-пам… върти ме… върти ме… върти…
— Дръж ме здраво, Мери Попинз! — мърмореше Майкъл сънено и търсеше успокояващата го ръка.
Нямаше отговор.
— Тук ли си, Мери Попинз? — попита той с прозявка и се облегна на люлеещото го море.