Все още нямаше отговор.
И така, със затворени очи, той викаше отново и отново, докато му се стори, че морето отеква на неговия глас.
— Мери Попинз, къде си?
— Тук съм. Къде другаде мога да бъда в този ранен час! — отвърна тя сърдито.
— О, какъв прекрасен танц! — каза той сънено и протегна ръката си, за да я придърпа към себе си.
Но не успя да достигне нищо. Това, което търсещите му пръсти напипаха, беше нещо голямо, топло и меко, което подозрително приличаше на възглавница.
— Ще ти бъда благодарна, ако изтанцуваш от леглото си! Вече почти е време за закуска!
Гласът й ехтеше като далечна гръмотевица.
Майкъл стреснато отвори очи. О, небеса! Къде беше той? Със сигурност не можеше да бъде в детската! И все пак Стария Добин все още си стоеше в ъгъла, тук си беше и спретнатото походно легло на Мери Попинз, и играчките, и книжките, и неговите чехли. Всички стари познати неща си бяха на място, но последното нещо, което Майкъл искаше в момента, беше това старо, познато място.
— Къде изчезна морето? — попита той сърдито. — Искам да съм пак в морето!
Лицето на Мери Попинз се показа зад вратата на банята и той веднага разбра, че тя е бясна.
— Морето си е в Брайтън, както винаги! — каза хладно. — А сега млъквай и ставай от леглото! И нито думичка повече!
— Но аз бях в него само преди миг! Ти също беше там, Мери Попинз. Ние танцувахме сред рибите, изпълнявахме моряшки танц.
— Хм! — каза тя и изтупа черджето пред банята. — Надявам се, че мога да си намеря по-добро занимание, отколкото да ходя и да танцувам с някакви си моряци!
Той се смали под потъмнелия й поглед, но не можеше да не продължи.
— Ами какво ще кажеш за всичките риби? — попита тихо. — Ами за Тюлена и за Сьомгата? И за смешната стара костенурка? Ние бяхме долу при тях, Мери Попинз, на самото морско дъно!
— Долу в морето? Със смешна стара Сьомга? Е, ти със сигурност имаш най-рибените сънища. Мисля, че си прекалил с хляба на вечеря. Моряци, костенурки, виж ти! И какво още? — престилката й изсъска сърдито, когато тя нервно се врътна, продължавайки да мърмори.
Той изгледа недоволно отдалечаващия се гръб, нацупи се и поклати глава. Майкъл не смееше да каже нищо повече, но знаеше, че тя не може да го накара да не мисли за случката.
И така той мислеше и мислеше, докато ставаше от леглото, докато пъхаше краката си в чехлите. Докато мислеше, очите му се срещнаха с очите на Джейн, която надничаше от одеялото.
Тя беше чула всяка дума от техния спор. Както ги слушаше разсеяно, потънала в своите мисли, нещо бе привлякло вниманието й. Тя се усмихна на Майкъл със заговорническа усмивка и многозначително му кимна с глава.
— Наистина са рибени, но не са сънища! — каза и посочи към полицата над камината, измъквайки се от леглото.
Майкъл погледна нагоре. Ахна от учудване. Тържествуваща усмивка се разля по лицето му.
Горе до Морската Раковина имаше два Пясъчни Долара и малка, розова Морска Звезда.
— Помниш ли какво каза Терапин? Всеки, който се връща от морето си донася нещо — припомни му Джейн.
Майкъл кимна, гледайки Пясъчните Долари. В този момент вратата рязко се отвори и Мери Попинз връхлетя в стаята. Тя грабна Морската Звезда от полицата и я закачи на ревера си. Морската Звезда ярко примигваше, докато Мери Попинз се кичеше и гиздеше пред огледалото в детската стая.
Майкъл се обърна към Джейн, потискайки усмивката си.
— Тиди-дам-пам-пам!… — изтананика той под мустак.
— Тиди-дам-пам-пам!… — прошепна Джейн.
И те смело изтанцуваха зад гърба на Мери Попинз няколко стъпки от моряшкия танц.
Децата така и не забелязаха, че ярките й сини очи ги наблюдаваха в огледалото и тя обмени с отражението си надменна усмивка…
Седма глава
Безкрайното щастие
Беше последният ден на Старата година.
Горе в детската стая Джейн, Майкъл и близнаците бяха подложени на магическата процедура, позната под името Събличане. Да гледаш как Мери Попинз се залавя за работа, беше все едно да гледаш фокусник!
Тя се движеше покрай децата, наредени в редица, и дрехите им сякаш падаха с едно нейно докосване. Измъкна за миг пуловера на Джон през главата му. Роклята на Джейн падна с едно-единствено докосване, чорапите на Барбара буквално избягаха от краката й. Що се отнася до Майкъл, той винаги имаше чувството, че Мери Попинз го съблича само с един поглед.
— А сега марш в леглата! — заповяда тя.
Думите й бяха съпроводени с такъв поглед, че те хукнаха с викове и се мушнаха под завивките си.
Тя се движеше бързо из детската стая, сгъваше разхвърляните дрехи, подреждаше играчките. Децата лежаха в уютните си креватчета и наблюдаваха, как скърцащата й престилка фучи из цялата стая. Очите й бяха сини, бузите розови, а носът, нахално вирнат нагоре, наподобяваше носа на холандска кукла. Като я гледа човек, мислеха си те, никога не би предположил, че е нещо повече от най-обикновен човек. Но както вие знаете и аз знам, те имаха достатъчно основателни причини да вярват, че външността лъже.