Изведнъж Майкъл се сети за нещо, което му се стори изключително важно.
— Знаете ли какво? — каза той и седна в леглото си. — Кога точно свършва Старата година?
— Довечера — отвърна Мери Попинз кратко. — На първия удар, когато часовникът започне да бие дванадесет.
— А кога започва? — продължи той.
— Започва какво? — отсече тя.
— Новата година — отговори Майкъл търпеливо.
— На дванадесетия удар на часовника — рязко изсумтя тя.
— О? Ами какво става тогава по средата? — не преставаше той с въпросите.
— По средата на какво? Майкъл, не можеш ли да говориш ясно? Да не мислиш, че мога да чета мисли?
Той искаше да каже „Да“, защото наистина така смяташе. Но знаеше, че никога няма да се реши да й го каже.
— Между първия и последния удар — бързо отговори Майкъл.
Мери Попинз се обърна и го изгледа.
— Не дърпай дявола за опашката! — посъветва го настойнически тя.
— Но, Мери Попинз, аз не го дърпам за опашката! Исках само да разбера… — той внезапно млъкна, защото лицето на Мери Попинз беше придобило заплашително изражение.
— Голям глезльо си, щом като желанието те надвива. Само да си казал още една дума… — като чу тази фраза, Майкъл веднага се гмурна под одеялото. Много добре знаеше, какво означава тя.
Мери Попинз изсумтя още веднъж и тръгна да обикаля леглата и да подвива одеялата на всички.
— Ще взема това, благодаря ти! — отбеляза тя и измъкна Синият Паток от ръцете на Джон.
— О, не! — проплака Джон. — Моля те, дай си ми го!
— Искам си Маймунката! — виеше Барбара, тъй като Мери Попинз беше откопчила пръстите й от прояденото от молци тяло на Пини. Пини беше стара парцалена Маймунка, принадлежала на мисис Банкс, когато тя била малко момиченце, а после — последователно на всяко от децата.
Но Мери Попинз не обърна внимание на Барбара, а побърза към леглото на Джейн. Алфред — синият вълнен Слон, беше измъкнат изпод завивките й. Джейн веднага се изправи в леглото си.
— Но защо взимаш играчките ни? — попита тя. — Не можем ли да спим с тях, както винаги?
Единственият отговор на Мери Попинз беше леденият поглед, който тя хвърли през рамо, преди да се наведе над леглото на Майкъл.
— Прасето, моля! — изкомандва тя с тон, нетърпящ възражения. Тя протегна ръката си да вземе малкото позлатено картонено Прасе, което леля Флоси му беше подарила за Коледа.
Първоначално прасето беше пълно с шоколади, но вече бе съвсем празно. Огромна дупка зееше отзад, на мястото, където би трябвало да бъде опашката. На Коледа Майкъл я беше отвил, за да разбере как е закрепена. Оттогава тя си лежеше на полицата над камината, а Прасето се справяше някак си и без нея.
Майкъл гушна здраво златното Прасе.
— Не, Мери Попинз! — каза той смело. — Това е моето Прасе! Искам си го!
— Какво казах? — попита Мери Попинз. Погледът й беше толкова ужасен, че Майкъл веднага разхлаби прегръдката си и й позволи да го вземе.
— Но какво смяташ да правиш с тях? — попита той с любопитство.
Мери Попинз невъзмутимо подреждаше животните в редичка на рафта за играчки.
— Не задавайте въпроси и няма да ви лъжат — рецитира тя превзето. Престилката й изскърца още веднъж, когато тя прекоси стаята към библиотечката.
Децата наблюдаваха как взима три добре познати книги: Робинзон Крузо, Зелената книга на приказките и Детски стихчета на Мама Гъска. После ги разтвори и сложи пред четирите животни.
— Дали наистина смята, че животните четат книги? — чудеше се Джейн.
— А сега — каза Мери Попинз строго, запътвайки се към вратата, — ако обичате, обърнете се всички и заспивайте веднага!
Майкъл седна в леглото си.
— Но, Мери Попинз, аз искам да остана буден и да видя как идва Новата година.
— Лягай си в леглото и гък да не чуя!
Като каза това, тя изпуфтя шумно, загаси светлината, излезе и сърдито затвори след себе си вратата на детската стая.
— Аз пък ще си чакам — каза Майкъл, щом като Мери Попинз излезе.
— Аз също — бе категорична Джейн. Близнаците не казаха нищо. Те вече бяха заспали. Майкъл издържа още цели десет минути, след което главата му се отпусна на възглавницата. Джейн пък издържа дори петнадесет минути, но и нейните очи се затвориха.