— Вината е моя, мис Попинз — извини се Коминочистача, — днес почиствах комина на дневната стая.
— Внимавай някой да не те очисти тебе, ако продължаваш така! — отвърна тя.
— Но-но! Хъм-ъм! А-а-ам! Ъ-ъ-ъм! — препречи им пътя Пазача, онемял от изненада.
— Махнете се от пътя ми, моля! — каза Мери Попинз и високомерно го отблъсна, като същевременно побутваше децата пред себе си.
— Това е за втори път! — въздъхна той, защото гласът му изведнъж се възвърна. — Първият път беше с хвърчило, а сега… Не може да вършите такива неща, ви казвам! Това е противозаконно. И, освен това, е и противоестествено.
Той направи възмутен жест с ръката си, но Мери Попинз пъхна в нея едно малко картонче.
— Какво е това? — попита той, като го разглеждаше учудено.
— Билетът ми за връщане — миролюбиво отвърна тя.
Джейн и Майкъл се спогледаха и си кимнаха разбиращо.
— Билет ли, какъв билет? Има билети за автобусите, а също и за влаковете. Но ти дойде тук от… и аз не знам къде. Откъде всъщност дойде? Как отиде там? Ето, това искам да знам аз!
— Който знае много, бързо остарява! — каза Мери Попинз припряно. Тя изблъска Пазачът настрана и го остави да си разглежда малкия зелен билет.
Децата подскачаха и танцуваха около Мери Попинз, докато стигнаха вратата на парка.
— Вървете спокойно, моля — ги смъмри тя. — Не сте в училище за скачачи! И кой от вас, бих искала да знам, си игра със запалена свещ?
— Аз я запалих, Мери — каза Кибритопродавача с готовност. — Аз исках да ти напиша… — той разпери ръце. И всички видяха, че на паважа имаше не съвсем довършен надпис:
Мери Попинз се усмихна на разноцветните букви:
— Това е едно чудесно посрещане, Бърт — каза тя меко.
Кибритопродавача грабна ръката й и я попита развълнувано:
— Нали ще те видя в четвъртък, Мери?
Тя кимна.
— До четвъртък, Бърт — каза му тя и хвърли смразяващ поглед към децата. — Хайде, без разтакаване, ако обичате! — изкомандва Мери Попинз и ги поведе през улицата към номер седемнадесет.
Горе в детската Анабел се късаше от рев. Мисис Банкс обикаляше нервно хола, изричайки изпепеляващи ругатни. Когато децата отвориха входната врата и тя зърна Мери Попинз, едва не припадна на стълбите.
— Възможно ли е това… наистина ли това си ти, Мери Попинз? — не можеше да си поеме дъх мисис Банкс.
— Възможно е, госпожо — каза Мери Попинз спокойно.
— Но… откъде се появи? — извика мисис Банкс.
— Тя се появи точно от… — Майкъл тъкмо щеше да обясни, когато усети върху себе си погледа на Мери Попинз. Той знаеше много добре какво означава този поглед. И затова започна да заеква, а сетне млъкна.
— Идвам от парка, госпожо — отвърна Мери Попинз с вид на мъченица.
— Слава Богу! — каза мисис Банкс от все сърце. После тя си припомни всичко, което се случи, след като Мери Попинз ги напусна. „Не трябва да изглеждам прекалено доволна — помисли си тя, — защото Мери Попинз ще стане по-високомерна от всякога!“
— Ти ме напусна без предупреждение, Мери Попинз — каза тя с достойнство. — Мисля, че трябва да знам кога идваш и кога напускаш.
— Никой не знае, госпожо — каза Мери Попинз, докато невъзмутимо откопчаваше ръкавиците си.
— И ти ли, Мери Попинз? — попита мисис Банкс със замислен глас.
— О, тя знае — отвърна Майкъл убедено.
Мери Попинз го изгледа сърдито.
— Е, добре, както и да е, вече си тук! — възкликна мисис Банкс. Тя се чувстваше изключително облекчена. Защото сега вече нямаше нужда нито да дава обяви, нито да се обажда на мис Андрю.
— Да, госпожо. Извинете ме — каза Мери Попинз.
И тя кокетно мина зад мисис Банкс и постави пътната си чанта на перилата. Чантата се плъзна бързо по тях с тихо свистене и скокна право в детската стая. След това Мери Попинз подхвърли лекичко чадъра си. Той разпъна черните си копринени крила като птица и излетя след чантата с папагалско цвъртене.
Децата ахнаха от учудване и се обърнаха да видят дали майка им е забелязала какво става.
Но майка им не мислеше за нищо друго, освен да се обади по телефона.
— Коминът във всекидневната е почистен. Ще имаме агнешки котлети с грах за вечеря. И, най-важното, Мери Попинз се завърна! — крещеше тя, задъхвайки се.
— Не мога да повярвам! — пращеше гласът на мистър Банкс по телефона. — Ще дойда, за да го видя с очите си!
Мисис Банкс се усмихваше щастливо, когато сложи слушалката…
Мери Попинз се качи по стълбите направо в детската стая и децата се втурнаха след нея. Там до камината стоеше пътната й чанта. Чадърът стърчеше на обичайното си място в ъгъла. Изглеждаха грижливо поставени, сякаш са си били там години наред.