— Не ти ли е студено, скъпа моя? Тази вечер е доста хладно — каза дрезгав глас зад гърба на Джейн.
Тя се обърна и видя огромен брадясал мъж, облечен с възможно най-странните дрехи. Панталоните му бяха ушити от козя кожа. Шапка от боброва кожа и огромен чадър, направен от заешки опашки, допълваха необикновения му вид. Зад него стоеше полуоблечен негър, който държеше в ръцете си цяла купчина пухкави кожи.
— Петкане — каза брадясалият мъж, — ще ти бъда задължен, ако услужиш на госпожицата с палто.
— Разбира се, господине! Радвам се да услужа!
Огромният човек с грациозно движение наметна на раменете на Джейн палто от тюленова кожа. Тя се опули.
— Значи, ти си… — усмихна му се стеснително.
— Разбира се, че съм — каза високият човек и се поклони. — Моля те, наричай ме Робинзон! Всички приятели ме наричат така. Мистър Крузо звучи толкова официално!
— Но аз си мислех, че ти съществуваш само в книгата! — каза Джейн.
— Да, така е — каза Робинзон Крузо с усмивка. — Но тази вечер някой любезно я е оставил отворена. И така аз избягах, нали разбираш?
Джейн се сети за книгите на горния рафт за играчки. Тя си спомни как Мери Попинз ги отвори, преди да загаси светлината.
— Често ли се случва… — с любопитство попита Джейн.
— Уви, не! Само в края на годината. Приказката е нашият единствен и последен шанс. Но, извини ме! Трябва да говоря с…
Робинзон Крузо се обърна и приветства странен яйцевиден човечец, който бързо пъплеше на кривите си крачка. Заострената му глава беше плешива като яйце, а вратът му беше омотан с вълнен шал. След като поздрави Робинзон Крузо, той се загледа въпросително в децата.
— Боже Господи! — извика учудено Майкъл. — Ти изглеждаш точно като Хъмпти-Дъмпти!
— Като кого? — обидено изпищя малкият човек. — Бих искал да зная как може някой да изглежда като себе си! Чувал съм хората да не приличат на себе си — когато са непослушни, или когато ядат твърде — но никога не съм чувал някой да прилича на себе си. Не бъди толкова глупав!
— Но ти си съвсем цял! — опули се Майкъл. — Мислех, че Хъмпти-Дъмпти не може да бъде възстановен!
— Кой ти е казал, че не може? — развика се малкият човек сърдито.
— Ами, просто си мислех… ъ-ъ-ъ… че всичките коне на Кралят и… ъ-ъ-ъ… всичките хора на Краля… — започна да заеква Майкъл.
— Пфу, коне! Какво знаят те? А що се отнася до хората на Краля — глупави същества и нищо повече! И съвсем не значи, че щом като Те не могат да ме сглобят, никой друг не може, нали?
Джейн и Майкъл нямаха никакво желание да му противоречат и кимнаха в знак на съгласие.
— Всъщност — продължи Хъмпти-Дъмпти, — самият Крал ме сглоби. Нали така, а?
Последните думи той изкрещя в ухото на червендалест дебел човек, който с едната ръка придържаше короната на главата си, а с другата държеше чиния със сладкиш.
— Той изглежда точно като Краля от приказките на Мери Попинз! Това трябва да е старият крал! — каза Джейн.
— Какво нали? — обърна се Краля към Хъмпти-Дъмпти, внимателно балансирайки, за да не изпусне нито сладкиша в чинията си, нито короната на главата си.
— Нали ме сглоби! — извика Хъмпти-Дъмпти.
— Разбира се, че те сглобих. Но само за тази нощ, да знаеш. Сглобих те и те залепих с мед в приемната на Кралицата. Но, наистина, стига си ми досаждал вече. Сега ще пеят моите двадесет и четири коса, а аз трябва да режа тортата.
— Ето, какво ви казах! — изпищя Хъмпти-Дъмпти. — Как смеете да си мислите, че съм Счупено Яйце!
Той грубо им обърна гръб и голямата му напукана глава лъсна на бялата лунна светлина.
— Недейте да спорите с него! Няма смисъл! — каза Слона Алфред. — Той винаги е много докачлив, когато става дума за онова падане. Ей вие, внимавайте къде стъпвате! Гледайте кого бутате! — той се обърна с вдигнат хобот и в този момент един Лъв с корона отстъпи назад.
— Извинявайте — учтиво каза Лъва. — Но тази вечер е ужасна навалица. Между другото, случайно да сте виждали Еднорога? А, ето го! Здрасти! Изчакай за момент! — с леко ръмжене Лъвът се понесе след една сребърна фигура, която беше минала покрай тях в изящен тръс.
— О, спрете го! Спрете го! — уплашено извика Джейн. — Той ще гони Еднорога из целия град!
— Но не и тази вечер! — убедено каза Слона Алфред.
И действително, Джейн и Майкъл зяпнаха учудено, когато видяха, как Лъва се покланя на Еднорога. После той свали короната от главата си и му я предложи.
— Сега е твой ред да я поносиш — каза Лъва великодушно. След това двамата нежно се прегърнаха и затанцуваха в тълпата.