— Добре ли се държат децата тази вечер? — попита Еднорога една сбръчкана старица, която мина покрай тях. Тя дърпаше огромна Обувка, пълна със засмени момчета и момичета.
— О, толкова добре! — възкликна Старицата весело. — Не съм използвала камшика си нито веднъж. Джорджи Порги ми е от голяма полза с момичетата. Тази вечер те настояват да бъдат целувани. Що се отнася до момчетата, те са направо бонбончета. Погледни как Червеното Копитце прегръща Вълка. То се опитва да го научи да се моли за вечеря. Сядай долу, Мафет, ако обичаш, и се дръж здраво! — Старицата махна с камшика към малко русо момиченце, което седеше в задния край на обувката. То беше погълнато от разговора си с огромен черен Паяк. Точно когато обувката минаваше покрай Джейн и Майкъл, момиченцето протегна ръка и нежно потупа Паяка.
— Тя дори не се опитва да избяга! — възкликна Майкъл. — Защо? Не я ли е страх? — опитваше се да разбере той.
— Заради Приказката! — каза Слона Алфред отново и ги подкара пред себе си.
Джейн и Майкъл не можеха да не гледат в Червеното Копитце и мис Мафет. Как може да не ги е страх от Вълка и от огромния черен Паяк?
В този момент ги докосна бяла мъгла. Те се обърнаха и изумени видяха един светещ силует, прикриващ с ръка прозявката си.
— Още ли ти се спи, Красавице? — избоботи Слона Алфред и я прегърна през кръста с хобота си.
Спящата Красавица потупа Слона Алфред по хобота му и се облегна на него.
— Бях заспала дълбоко — промърмори тя. — Но за щастие Първият Удар на Часовника ме събуди!
Когато Спящата Красавица изрече тези думи, Майкъл вече не беше в състояние да сдържа любопитството си.
— Но аз нищо не разбирам! — каза той на глас. — Всичко е нагоре с краката тази вечер! Защо Паяка не плаши мис Мафет? Защо Лъва не побеждава Еднорога?
— Слона Алфред ти обясни вече — каза Спящата Красавица, — защото всички ние сме в Приказката.
— Каква Приказка? — попита Майкъл.
— Приказката между Старата и Новата година. Старата година умира на Първия Удар от Полунощ, а Новата година се ражда на Последния Удар. А по средата — докато бият останалите десет удара — по средата се намира тайната Приказка.
— Да? — попита Джейн със затаен дъх, защото много й се искаше да узнае повече.
Спящата Красавица чаровно се прозина и се усмихна на децата.
— Вътре в Приказката всички неща се сливат в едно. Вечните врагове се срещат и се целуват. Вълкът и агнето спят заедно, гълъбът и змията делят едно гнездо, звездите слизат долу и докосват земята. Младите и старите си прощават едни на други. Нощта и денят се срещат тук, също и полюсите. Изтокът се обляга на запада и кръгът се затваря. Това е, скъпи мои, единственото време и единственото място, където всички са безкрайно щастливи. Вижте сами!
Спящата Красавица направи широк жест с ръка. Джейн и Майкъл проследиха движението на ръката й и видяха как три Мечки тромаво танцуват около малко светлокосо момиченце.
— Това е Златокоска — обясни Спящата Красавица. — Тя се чувства също толкова в безопасност и също толкова свободна, колкото и вие. О, добър вечер, Пънч! Как е бебето, Джуди?
Тя помаха на двойка кукли с дълги носове, които вървяха ръка за ръка.
— Те са влюбена двойка тази нощ, защото са вътре в Приказката, разбирате ли? О, вижте!
Този път тя посочи един великан. Огромните крака тежко стъпваха по поляната, а главата се извисяваше над най-високите дървета. На едното си рамо той държеше грамадна бухалка, на другото беше кацнало засмяно момче, което дърпаше големия мъж за ухото.
— Това са Джак, убиецът на Гиганта и самият Гигант. Тази нощ те са сърдечни приятели — Спящата Красавица ги погледна с усмивка. — А, най-сетне идват и Вещиците!
Над главите на децата се завъртя вихрушка, когато група стари жени, с очи като мъниста, се извиха във въздуха на метли с дълги дръжки. Чуха се приветствени викове, когато те се приземиха в тълпата.
Всеки тичаше да се здрависа с тях, а стариците се давеха от злокобен смях.
— Никой не се страхува от тях тази нощ! Те също са безкрайно щастливи! — съненият глас на Спящата Красавица звучеше като приспивна песен. Тя прегърна децата и тримата стояха и гледаха подскачащите приказни герои. Моравите се огъваха под тежестта на тълпата, а въздухът кънтеше от приветствените възгласи на Кралете, Принцесите, Героите и Вещиците, които се поздравяваха един друг в Приказката между годините.