— Варда! Варда! Дайте път! — викаше висок ясен глас.
В далечния край на поляната те видяха Златното Прасе. То тичаше през тълпата, тропайки със здравите си крака, и тълпата се разделяше пред него на две, пазейки се от златните му копитца.
— Дайте път! Дайте път! — викаше то важно.
Тълпата се разделяше и се отдръпваше назад, така че се оформиха два реда приказни герои, които се покланяха и правеха реверанси. След Златното Прасе идваше една фигура, която беше странно позната. На главата си тя носеше шапка с пера, а на палтото й сияеха сребърни копчета. Очите й бяха сини, като цветчета на китайски порцелан. А носът й беше нахално вирнат нагоре, като на холандска кукла.
Тя с лека стъпка мина по пътечката, която Златното Прасе проправяше пред нея. Тълпата бурно я приветстваше. Шапки и капели, корони и диадеми полетяха във въздуха. Дори самата луна сякаш засвети по-ярко, когато тя мина под лъчите й.
— Но защо тя е тук? — попита Джейн, гледайки приближаващата се фигура. — Нали Мери Попинз не е приказен герой.
— Тя е дори по-добра — отговори Слона Алфред предано. — Тя е Приказка, която става реалност. Освен това — продължи той, — тя е Гост на вечерта! Защото остави книжките отворени.
Под щастливите приветствени викове Мери Попинз се поклони надясно и наляво. После отиде в средата на поляната, отвори черната си чанта и извади оттам малко акордеонче.
— Изберете си партньор! — каза Златното Прасе и извади флейта от джоба си.
Като чуха тази команда, всеки се обърна към съседа си. Флейтата засвири ритмична мелодия, а малкото акордеонче и двадесетте и четири коса подеха веселия припев, а белия Котарак свиреше на цигулка.
— Дали това е моето коте? — чудеше се Майкъл, разглеждайки цветчетата и листенцата на гърба му. Обаче не му остана време да реши, защото вниманието му беше привлечено от Слона Алфред.
Сивият вълнен Слон тежко мина покрай него, издавайки щастливи викове и използвайки хобота си за тромпет.
— Ще ми направите ли удоволствие, моя скъпа млада госпожице? — поклони се той на Спящата Красавица. Тя му подаде ръката си и те затанцуваха. Алфред през цялото време много внимаваше да не я настъпва по краката, а Спящата Красавица не преставаше да се прозява и изглеждаше много сънена.
Всеки си беше избрал партньор за танци или си беше намерил приятел в тълпата.
— Целуни ме! Целуни ме! — викаше една групичка момичета, хванати за ръце около голям дебел ученик.
— Пази се, млади Джорджи Порги! — викаше Жената на фермера, танцувайки с Трите Слепи Мишки.
Дебелото момче се измъкна и хукна в тълпата, а всички момичета му се смееха.
— Едно и две, и хоп, и скок! Ето как става! — Червеното Копитце беше хванало Вълка за лапата и го учеше да танцува. Вълка, който изглеждаше много смутен и притеснен, внимателно следеше стъпките на Червеното Копитце, докато то броеше.
Джейн и Майкъл едва вярваха на очите си. Но преди да успеят да осъзнаят ситуацията, един приятелски глас ги повика.
— Танцувате ли? — попита Робинзон Крузо весело, хвана Джейн за ръката и я завъртя в танц. Тя се притисна към козята дреха на Робинзон Крузо. Майкъл и Петкан лудуваха, хванати за ръце.
— Кой е това? — попита Джейн, когато минаха в танц покрай Синия Паток, който се въртеше, притиснал към гърдите си голяма сива птица.
— Това е Глупавата Гъска — каза Робинзон Крузо, — а това е Маймунката Пини с Пепеляшка.
Джейн бързо се обърна. И, разбира се, видя старата парцалена Пини, която много важно и гордо танцуваше с красивата госпожица.
Всеки си имаше партньор. Никой не беше самотен или изоставен. Всички приказки, разказвани някога, бяха събрани заедно на тази зелена поляна, и всички приказни герои се радваха един на друг.
— Щастлива ли си, Джейн? — попита я Майкъл, когато той и Петкан, галопирайки, минаваха покрай нея.
— Безкрайно, безкрайно! — отвърна тя с усмивка и в този момент знаеше, че това е истина.
Музиката ставаше все по-бърза и по-буйна. Подскачаше сред подскачащите дървета, ечеше по-силно от ударите на часовника. Мери Попинз, Златното Прасе и свирещият Котарак ту се накланяха, ту се изправяха, свирейки безспир. Косовете пееха и пееха, сякаш бе невъзможно да се уморят. Приказните герои се въртяха, а гласовете им сладко пееха и се смееха.
— Безкрайно щастливи! — ечеше в целия парк.
— Какво беше това? — попита Джейн партньора си. Въпреки виковете и музиката тя беше чула ударите на часовника.