— Мери Попинз, изчакай за момент! — извика задъхан глас зад тях. Чуха се стъпки по пътечката и децата бързо се обърнаха.
— Но това са мистър и мисис Търви! — възкликна Майкъл, когато се приближиха, хванати ръка за ръка, една висока слаба фигура и една ниска и дебела.
— Ние вече се наричаме Топси-Търви! Струва ни се, че звучи по-добре — мистър Търви ги погледна над очилата си, а жена му се здрависа с всички.
— Е, Мери — продължи той с тъжния си глас, — помислихме си защо ли да не се отбием, само за малко, колкото да си вземем довиждане.
— И се надяваме, скъпа Мери, че няма да е за твърде дълго! — добави мисис Търви с усмивка. Нейното кръгло дебело лице се тресеше като желе, а самата тя изглеждаше изключително щастлива.
— Сърдечно ти благодаря, братовчеде Артър! И на теб също, Топси! — каза Мери Попинз и протегна ръка за сбогом.
— Какво значи това сбогуване? Какво значи твърде дълго? — попита Джейн и се облегна на Мери Попинз. Може би заради тъмнината изведнъж й се прииска да се притисне към топлото й тяло и да се почувства защитена.
— Това значи, че говорите за дъщерите ми! — изскърца един тънък глас и още една фигура се появи от сянката на дърветата. — Те са толкова дълги, толкова широки, толкова огромни, толкова глупави, моите дъщери, че приличат на подскачащи жирафи. Така че явно говорите за тях.
На пътечката стоеше мисис Кори, облечена в палтото си, облепено с трипенсови монети. След нея крачеха Ани и Фани, като два тъжни гиганта.
— Ах, ето ви и вас! — изписка мисис Кори и се ухили на облещените деца. — Хм! Бързо растат, нали, Мери Попинз? Виждам, че не след дълго няма да им трябваш.
Мери Попинз кимна в знак на съгласие, а Майкъл се хвърли с рев към нея.
— Винаги ще имаме нужда от нея! Винаги! — плачеше той и прегръщаше Мери Попинз през кръста толкова силно, че усещаше здравите й твърди кокали.
Тя го изгледа като сърдита пантера.
— Ако обичаш, Майкъл, да не ми трошиш кокалите! Да не съм ти сардина в консерва! — каза тя гневно и леко го отблъсна от себе си.
— Дойдох само да си разменим две думи с теб, Мери — кудкудякаше мисис Кори. — Старите думи, Мери, тези, които е най-добре да се казват бързо. Както казвах на Соломон, когато се суетеше заради онази, Савската царица, ако имаш да кажеш нещо, защо не го кажеш сега — мисис Кори погледна въпросително Мери Попинз и добави меко: — Довиждане, скъпа моя!
— И вие ли заминавате? — попита Майкъл, обръщайки се към мисис Кори.
Тя весело се изхили.
— Ами, да! Заминавам, така да се каже. Щом като някой заминава, образно казано, всички заминават. А сега, Ани, Фани… — тя се огледа. — Какво сте направили с ония подаръци, идиотки такива?
— Ето, мамо — нервно отговориха сестрите. Огромните ръце пуснаха в дланта на Мери Попинз две малки джинджифилови курабийки. Едната беше във формата на сърчице, а другата — като звезда.
Мери Попинз ахна от удоволствие.
— О, мисис Кори, каква изненада! Това е голямо лакомство, освен че ми е много приятно да ги получа.
— О, нищо, просто едно малко подаръче! — мисис Кори разтвори ръце и меките й пружиниращи обувки затанцуваха до количката.
— Изглежда, всичките ти приятели са тук тази вечер! — отбеляза Майкъл на Мери Попинз.
— А ти какво си мислиш, че съм отшелник? Мисля, че имам право да видя приятелите си, когато си искам — каза тя и вирна глава.
— Само исках да кажа… — започна той, когато един радостен писък го прекъсна.
— И ако това не е Алберт! — весело извика мисис Кори.
Тя изтича да посрещне дундестата фигура, която бързаше към тях. Децата извикаха от радост, защото разпознаха мистър Уиг.
— Я, кълна се в обувките си, това е Клара Кори! — извика мистър Уиг и галантно се ръкува с нея.
— Не знаех, че се познавате! — възкликна учудено Джейн.
— От това, което ти не знаеш, може да се напише цял речник — намеси се, пуфтейки, Мери Попинз.
— Да се познаваме ли? Та ние от деца сме заедно, нали, Алберт? — възкликна мисис Кори.
Мистър Уиг се разсмя.
— Ах, добрите стари времена! — потвърди той въодушевено. — Е, Мери, как си, моето момиче?
— Благодаря ти, чудесно, чичо Алберт. Нямам от какво да се оплача — отговори Мери Попинз.
— Помислих си, че ще е добре да дойда да си кажем по няколко думи за последно. Приятно пътуване и така нататък. Тази нощ е чудесна за това — мистър Уиг погледна чистото синьо небе, което висеше над парка.
— Чудесна нощ за какво? — попита Майкъл. Той се надяваше, че Мери Попинз няма да се чувства самотна, след като всичките й приятели заминат. Но в края на краищата — си мислеше той, — тя все още има мен, а какво повече може да иска!