В креватчето си Анабел, с посиняло от рев лице, се опитваше да се върже на фльонга. Изведнъж тя видя Мери Попинз, втренчи се учудено в нея и й се усмихна с беззъба усмивка. Сетне се направи на невинно ангелче и започна да свири по пръстите на краката си като на пиано.
— Хм! — каза Мери Попинз строго и сложи сламената си шапка в картонената й кутия. Свали палтото си и го закачи на закачалката зад вратата. Погледна се в огледалото на детската стая, после отвори пътната си чанта.
В нея нямаше абсолютно нищо, освен един шивашки метър, свит на руло.
— Мери Попинз, за какво ти е това? — попита Джейн.
— За да ви премеря — отвърна тя бързо. — Искам да видя какви сте станали.
— Няма нужда — уверено я информира Майкъл. — Всички сме пораснали с по два инча. Татко ни премери.
— Изправи се, моля те! — каза тя студено, без да обръща внимание на забележката му. Премери го от главата до петите и шумно изсумтя.
— Трябваше да се сетя! — намуси се тя. — Станал си от лош по-лош.
Майкъл се облещи.
— Но метрите не мерят в думи, те показват само сантиметрите — сопна се той.
— Виж ти, и откога е така? — каза тя надменно и му тикна метъра под носа. На лентата беше изписано с големи сини букви:
— О-о-о! — прошепна той ужасено.
— Вдигни си главата, моля! — каза Мери Попинз като доближи Джейн с разпънатия метър.
— Джейн е станала Своенравно, Мързеливо, Егоистично дете — прочете тя.
Сълзи бликнаха от очите на Джейн.
— О-о-о! Не съм, Мери Попинз — проплака тя. Наистина, колкото и да е странно, Джейн си спомняше само моментите, когато е била добра.
Мери Попинз обви с метъра и близнаците.
Беше тяхната мярка.
Пишеше за Анабел.
— Знаех си го! — пъшкаше Мери Попинз. — Чакате само да ми видите гърба, за да го обърнете на зоологическа градина!
Тя уви с метъра собствената си талия и доволна усмивка се разля по лицето й.
Пишеше на него.
— Не повече, отколкото очаквах — изперчи се тя. И добави със страшен поглед: — А сега бегом в банята!
Те веднага побързаха да й се подчинят. Защото Мери Попинз се беше завърнала и всичко вървеше на пълни обороти. Съблякоха се и се изкъпаха за един миг. Никой не се ослушваше на вечеря, никой не остави в чинията си ни трохичка, ни капчица. Прибраха си столовете, сгънаха си салфетките и сами се пъхнаха в леглата.
Мери Попинз сновеше насам-натам в детската стая и подпъхваше одеялата им. От нея лъхаше старата позната миризма на препечени филийки и колосана престилка. Виждаха жилавата й фигура, съвсем реална и истинска. Гледаха я с обожание и мълчаха.
Майкъл, след като тя го отмина, надникна под леглото си. Там нямаше нищо, освен малко прах и чехлите му. Той надникна под леглото на Джейн, но и там нямаше нищо.
— Но къде смяташ да спиш, Мери Попинз? — полюбопитства Майкъл.
Вместо да му отговори, Мери Попинз докосна вратата на гардероба. Тя се отвори шумно и оттам с грациозен подскок изпадна старото походно легло. То беше оправено, готово за спане. Върху него бяха подредени на спретната купчинка личните вещи на Мери Попинз: сапунът „Слънчеви лъчи“, фибите, шишенцето с парфюм, сгъваемото столче, четката за зъби, захарните бонбони. Освен това и нощниците — една памучна и една вълнена — сгънати и грижливо сложени върху възглавницата. А до тях бяха обувките и доминото, плувната шапчица и албумът за пощенски картички.
Децата гледаха учудено.
— Но как се е оказало всичко това в гардероба? — попита Майкъл. — Днес нямаше и следа от тези неща — знам го със сигурност, защото се крих там от Елън.
Но той не посмя да продължи с въпросите си, тъй като Мери Попинз го погледна така строго, че думите замръзнаха още на устните му.
Тя му обърна ядосано гръб и разгъна вълнената си нощница.
Джейн и Майкъл се спогледаха. Очите им мълчешком си казаха всичко, което устните не можеха — нямаше смисъл да чакат да им обясни каквото и да било.
Децата наблюдаваха комичната й борба с дрехите, докато тя се преобличаше. Цък, цък… — разкопчаваха се копчетата. С-ш-ш-ш! — смъкна се и фустата й.
Някакво усещане за спокойствие се прокрадна в детските души и те знаеха, че това е заради Мери Попинз. Гледаха сънливо поклащащата й се нощница и си мислеха за това, което се случи. Мислеха си как се появи за пръв път в къщата, довяна от източния вятър. Как я отнесе чадърът й, когато задуха западен вятър. Мислеха си как се върна при тях през онзи ден, когато пускаха хвърчилото, и как ги изостави отново до днешното си завръщане.