— Тази вечер е най-щастливата нощ от моя живот — каза мис Ларк, слушайки латерната. — Никога не съм чувала толкова хубава музика, направо кара краката ми да подскачат!
— Е, нека тогава подскачат заедно с моите! — изрева Адмирала. Той грабна мис Ларк от портата й и те затанцуваха полка на улицата.
— О, Адмирале! — носеха се нейните възклицания, докато той я въртеше и въртеше.
Мистър Уиг се обърна към мисис Кори.
— Клара, надявам се, че няма да ми откажеш честта! — мисис Кори ахна от удоволствие и се хвърли в прегръдките му.
— Хубави-любави котешки очички! — гукаше мисис Търви. Мистър Търви, който изглеждаше много объркан, се поддаде на нейното желание да танцуват. Широката й пола се увиваше около краката му, а къдриците й се вееха във всички посоки.
— Какво ще кажеш за това, а? — ухили се глуповато Полицая и преди Елън да си издуха носа, той вече я завъртя в танц.
— Раз, два, три! Раз, два, три! — силна и мелодична музика се лееше от латерната. Уличните лампи светнаха по-ярко и изпъстриха улицата със светлинки и сенки. Раз, два, три! Танцуваха краката на мис Калико, когато се въртеше в танц с мистър Туигли. Това беше толкова благозвучна и весела мелодия, че Джейн и Майкъл не можаха да устоят. Те тръгнаха и… Раз, два, три! — затропаха краката им по ечащия път.
— Хей! Какво става тук? Спазвайте правилата! Не се разрешава танцуването на обществени места! Хайде, отдръпнете се! Не задръствайте движението! — Пазачът на парка, опулен както винаги, се появи на улица „Черешова“.
— Имайте милост, не се карайте! Вие сте точно мъжът, когото търсех! — изписка мис Калико. И преди Пазачът на парка да се усети къде е, тя го завъртя в бесен танц, а той се давеше от напиращите думи, заекваше, задъхваше се.
— Клара, виж как се въртим! — извика мистър Уиг, когато мина покрай тях с мисис Кори.
— Едно време танцувах така с Хенри Осми и, о, как чудесно си прекарвахме! — пищеше тя. — Махайте се, непохватници такива! Приберете си краката! — добави тя със съвсем различен глас на Фани и Ани, които танцуваха заедно като двойка печални слонове.
— Никога не съм била толкова щастлива! — дочуха се възгласите на мис Ларк.
— Трябва да отидеш в морето, скъпа моя Лусинда! В морето всеки е щастлив — ревеше Адмирала и се носеше във вихъра на полката.
— Сигурно ще е така — отвърна тя.
Двете кучета се спогледаха уплашено и се надяваха, че тя ще промени решението си.
Тъмнината, която се спускаше над кръга на танцьорите, ставаше все по-дълбока и по-дълбока. В центъра стоеше Мери Попинз и стискаше цветята в ръцете си. Тя леко поклащаше количката, отмервайки такт с крака си. Кибритопродавача я гледаше от тротоара. Двойките, които минаваха, танцувайки полка покрай нея, лекичко я докосваха по рамото за поздрав.
Тя стоеше изправена, а очите й блуждаеха, докато местеше поглед от една двойка към друга: мис Ларк и Адмирала, семейство Топси-Търви, мис Калико и Пазачът на парка, мисис Кори в обятията на мистър Уиг и двете грамадни дъщери на мисис Кори. После светлият й поглед попадна върху двете малки деца, които танцуваха, прегърнати в кръга. Тя задържа погледа си върху тях и дълго, дълго наблюдаваше очарованите им лица.
Изведнъж, сякаш бяха почувствали погледа й върху себе си, те спряха в средата на танца и се затичаха към нея, смеейки се и задъхвайки се.
— Мери Попинз! — извикаха те и се притиснаха към нея. Децата чувстваха, че нямат какво повече да кажат. Нейното име изглеждаше напълно достатъчно.
Мери Попинз ги прегърна и погледна в очите им.
Това беше дълъг, дълбок поглед, който проникна направо в сърцата им и видя какво имаше вътре. После тя се усмихна и се обърна. Взе от количката чадъра с папагалска глава и гушна Анабел.
— Джейн и Майкъл, сега аз трябва да се прибера! Вие двамата можете да доведете близнаците по-късно.
Те кимнаха, все още задъхвайки се от танца.
— Бъдете послушни, деца! — каза тя кротко. — И помнете всичко, каквото съм ви казвала!
Те й се усмихнаха. „Какви смешни неща говори“ — си помислиха те. Сякаш биха посмели да забравят!
Тя нежно разроши къдриците на близнаците, закопча палтото на Майкъл и стегна шалчето на Джейн.
— А сега, да тръгваме! — възкликна тя весело, обръщайки се към Анабел.
Мери Попинз притича през градинската портичка с бебето, цветята и папагалския чадър в ръце. Изправената стройна фигура се изкачи по стълбите с горделива походка, сякаш беше напълно доволна от себе си.