Мерил Стрийп – Винаги тя
Майкъл Шулман
Анотация:
Портрет на една жена, една епоха и една професия: първата изчерпателна биография на Мерил Стрийп – "желязната лейди" на актьорското изкуство, номинирана за деветнайсет и спечелила три награди "Оскар".
През 1975 г. Мерил Стрийп завършва театралната академия в "Йейл" и търси своето място на нюйоркската театрална сцена. Още през първия си сезон в мегаполиса успява да привлече вниманието с участия в бродуейски пиеси, постановки на фестивала "Шекспир в парка" и номинация за награда "Тони".
С увлекателността на роман "Винаги тя" проследява пътя на млада жена, която открива любовта, феминизма и изумителния си талант, за да стигне до първите си звездни роли в "Ловецът на елени", "Манхатън" и "Крамър срещу Крамър".
"Сериозно и задълбочено проучване на ранния живот и кариера на забележителната Мерил."
Джейн Алекзандър
актриса и автор на Command Performance
ПРОЛОГ
Ако позволите... Няма такова понятие като най-добра актриса. Няма и понятие най-велика жива актриса. Аз съм в такова положение, че разполагам с вътрешна информация. И знам, че това е истина.
Мерил Стрийп, 2009
Не всички кинозвезди са създадени равни. Ако запечаташ цял Холивуд в кехлибар и го проучиш като древна екосистема, погребана под пластове утайка и скали, ще откриеш мрежа от негласни йерархии, осуетени амбиции и компромиси, маскирани като кариерни решения. Най-доброто място и време да проведеш такова археологическо проучване несъмнено е в края на зимата на булевард "Холивуд" 6801, където се раздават Академичните награди.
Разбира се, сега Оскарите са населени колкото от кинозвезди, толкова и от сателити: журналисти, агенти, стилисти, кореспонденти от червения килим, стилисти и агенти на кореспондентите от червения килим. Номинираната е като корпус на кораб, обрасъл с малко общество от паразити. Докато си пробива път през орди от фотографи, пиари и асистенти, които се стараят да стоят извън кадър, тя месеци наред е понасяла обеди, прожекции и спекулации. Скоро доверен организатор ще я преведе през множеството до залата, където съдбата ѝ я чака в запечатан плик.
84-те академични награди не са по-различни. На 26 февруари 2012 г. сцената пред Кодак Тиътър е хаос от милиони внимателно обмислени роли. Пищящите зрители чакат от едната страна на триумфална арка, през която минават претендентите с отрепетирана последователност. Фризирани телевизионни водещи чакат с въпроси: Притеснявате ли се? За пръв път ли сте тук? И в кого – според идиотския израз – сте облечени? Има утвърдени кинозвезди (Гуинет Полтроу в бяла пелерина на "Том Форд"), новоизлюпени звезди (Ема Стоун с рокля на "Джамбатиста Вали" с червена фльонга на шията, по-голяма от главата ѝ). Ако благоволите да забележите, има и мъже: Брад Пит, Том Ханкс, Джордж Клуни. По някаква причина има и монахиня.
Но най-голям интерес събуждат жените, а номинираните за най-добра актриса са оглеждани особено внимателно. Ето я Мишел Уилямс, подобна на фея в елегантна червена рокля на "Луи Вюитон". Руни Мара, пънк принцеса в бяла рокля на "Живанши" и със строг черен бретон. Вайола Дейвис в лъскава зелена рокля на "Вира Уонг". И Глен Клоуз, номинирана за "Албърт Нобс", с лукава, почти хермафродитска визия в рокля на "Зак Позен" и смокинг.
Но петата номинирана ще предизвика най-голямо вълнение. И когато пристига подобно на кралица, дошла да поздрави поданиците си, видът ѝ говори за победа.
Мерил Стрийп е в златно.
По-конкретно, облечена е в рокля на "Ланвен" от златисто ламе, надиплена около тялото ѝ като тога на гръцка богиня. Аксесоарите са също толкова впечатляващи: висящи златни обеци, седефена чантичка и златисти сандали на "Салваторе Ферагамо". Както отбелязват немалко наблюдатели, тя самата доста прилича на "Оскар". Една модна блогърка пита: "Съгласни ли сте, че никога не е изглеждала по-добре?". А подтекстът: не е зле за 63-годишна.
Обаче златният тоалет внушава най-вече следното: това е моята година. Но така ли е? Какви са вероятностите? Да, вече е печелила два Оскара, но последният е бил през 1983. И макар да е номинирана рекордните седемнайсет пъти, губила е също рекордните четиринайсет пъти, което я поставя в категорията на Сюзън Лучи1. Мерил Стрийп е свикнала да губи Оскари.
Помислете за филма. Никой не смята "Желязната лейди", в който тя се превъплъщава във възрастната Маргарет Тачър, за шедьовър на кинематографията. Наистина, изпълнението ѝ крие потенциал за "Оскар" – историческа фигура, състаряващ грим и британски акцент. Но това са същите онези качества, с които тя изпъква от десетилетия. В рецензията си за "Ню Йорк Таймс" А. О. Скот се изразява така: "Със скована и бавна походка, под дискретно нанесен цял тон състаряващ грим, Мерил Стрийп за пореден път поднася технически безупречно превъплъщение, което сякаш разкрива вътрешната същност на добре позната личност". Все хубави думи, но навързани заедно, те издават известна умора.