Бентън не е доволен от тази реч. В края на втория ден от снимките, веднага след като Дъстин я удря и я избутва в асансьора, режисьорът дръпва Мерил настрана. "Има една реч, която произнасяш в съда – казва ѝ той, – но не мисля, че е женска реч. Според мен това е реч на мъж, който се опитва да напише женска реч." Дали би опитала да я напише тя? Мерил се съгласява. Бентън се прибира у дома и скоро забравя, че я е помолил.
Сега, няколко седмици и много скъсани нерви по-късно, Мерил подава на режисьора бележник с текст, написан с нейния почерк, и ведро му казва: "Ето речта, която ми каза да напиша". Написала я е на връщане от Индиана, където е гостувала на родителите на Дон Гъмър.
"Защо го направих? – тюхка се Бентън. Вече няма време за това. Сега ще трябва да я отхвърли. – Ще загубя приятел. Ще загубя ден от снимките. Може би ще проваля представянето ѝ." След това той прочита речта и си отдъхва. Словото е прекрасно, макар и може би прекалено дълго. Двамата с Мерил набързо зачеркват няколко излишни реда, после той поръчва да я напечатат.
Тя заема свидетелското място в бежово сако и пола в същия цвят, косата ѝ е на опашка, преметната през лявото рамо. Докато камерите работят, Мерил произнася репликите си със съмнителната увереност на жена, която внимателно ги е репетирала. За разлика от Кат или Джил, и със сигурност за разлика от Мерил, Джоана винаги е на крачка от рухването дори когато разкрива, че новата ѝ заплата като дизайнер на спортни облекла е по-висока от тази на Тед. Когато идва време за голямата реч, Мерил изрича думите, които сама е написала:
Джоана:
Защото той е мое дете... И защото го обичам. Знам, че изоставих сина си, знам, че това е ужасна постъпка. Повярвайте ми, трябва да живея с тази мисъл всеки ден от живота си. Но за да го оставя, трябваше да вярвам, че това е единственото, което можех да направя. И че това е най-доброто за него. Бях неспособна да съществувам в онзи дом и не знаех каква ще бъде алтернативата. Затова реших, че не е добре да го взема със себе си. И все пак оттогава получих помощ и положих големи усилия да стана цялостна личност. И не мисля, че трябва да бъда наказана за това. Нито че моето момченце трябва да бъде наказано. Били е само седемгодишен. Има нужда от мен. Не казвам, че няма нужда от баща си. Но наистина вярвам, че се нуждае от мен повече. Бях негова майчица пет години и половина. Тед пое тази роля за осемнайсет месеца. Но не знам как някой би допуснал, че имам по-малка роля в отглеждането на това дете от господин Крамър. Аз съм негова майка.
Тя повтаря през сълзи: "Аз съм негова майка". Но думата, която впечатлява Бентън е "майчица". "Не мога да си представя, че бих написал това", казва той. Джоана вече не е студената любителка на тениса от романа на Ейвъри Корман, тя има осезаем вътрешен живот, пълен с копнеж, нежност и съжаление.
Бентън първо заснема общия план на речта, като напомня на Мерил да запази енергията си за близките планове. Но тя я изиграва със "същото богатство" всеки път, дори когато камерите се обръщат към Дъстин за неговите реакции. "Сигурно ѝ е било приятно да покаже на Дъстин, че няма нужда да бъде удряна – казва режисьорът. – Би могла да изиграе всичко пред всеки във всеки момент."
За този ден снимките приключват. Когато се връщат в съдебната палата "Туийд", то е за да заснемат една от най-мъчителните сцени във филма: кръстосания разпит на Джоана от адвоката на Тед Шонеси, изигран с каубойска агресивност от Хауърд Дъф. Бентън е взел тази сцена почти дословно от книгата и нейната цел е ясна: да разруши крехкото самоуважение на Джоана по начин, който дори Тед намира за безсърдечен.
Шонеси веднага обсипва Джоана с въпроси: Господин Крамър някога удрял ли ви е? Изневерявал ли ви е? Пиеше ли? Колко любовници сте имали? Сега имате ли любовник? Когато Джоана започва да заеква, той нанася убийствения удар. Наведен над нея, облегнат на бастуна си, я кара да назове "най-дългата лична връзка" в живота си. Не е ли тази с бившия ѝ съпруг?
– Да – прошепва тя.
Тогава не се ли е провалила в най-важната връзка в живота си?
– Тя беше неуспешна – отговаря Джоана неуверено.