– Не тя, госпожо Крамър – прогърмява той и навира обвинително пръст в лицето ѝ. – Вие. Не се ли провалихте в единствената и най-важна връзка в живота си? Не е ли така? – В този момент виждаме "онази цялостна личност", която Джоана смята, че е изградила, да рухва пред очите ни, пленена като риба в мрежа.
Преди този кадър Дъстин отива до свидетелското място да поговори с Мерил. Той иска тя да рухне пред камерата и знае вълшебните думи, с които да го предизвика: "Джон Казейл". Без да го чува Бентън, той шепне името в ухото ѝ, като ѝ причинява страдание, както е сторил при сцената в асансьора. Знае, че не е преодоляла загубата. Затова е получила ролята, нали така?
Сега, с дебел пръст, размахан на 8 сантиметра от лицето ѝ, Мерил чува думите: "Не се ли провали в единствената и най-важна връзка в живота си?". Очите ѝ се пълнят със сълзи. Устните се свиват. Дъстин я инструктира да го погледне, когато чуе тези думи. И когато го поглежда, той леко поклаща глава, сякаш казва: "Не, Мерил, не си се провалила".
Кой точно е на свидетелската скамейка? Дали актрисата, която енергично влиза в хотелската стая и казва на тримата влиятелни мъже да пренапишат сценария си? Нима винаги не е била такава – самоуверена, веща във всичко, момичето, което може да преплува три дължини, без да си поеме дъх? Или Дъстин е прав? Дали не е "едва осезаемо присъствие" като Джоана Крамър?
Още от ролята ѝ в "Госпожица Юлия" актьорската игра е единственото, което никога не я предава. С усилие на волята преодолява гнездото на оси в Иейлската театрална академия. Играла е Констанс Гарнет в инвалиден стол, Шекспир под дъжда, Тенеси Уилямс в костюм на дебелана. Научила е ролята на Алилуя Лил за три дни. Танцувала е тройка и е падала по задник. Има само един проблем, който талантът ѝ не е успял да разреши: не е спасила живота на Джон.
Провалила ли се е в най-важната връзка в живота си? Въпросът не е справедлив, но е зададен и отговорен от Дъстин Хофман. "Не", казва той с поклащане на глава.
Докато седи на свидетелската скамейка и защитава живота си, дали мисли за Джон? Или просто играе въпреки намесата на Дъстин? По собственото ѝ признание, мъката още я съпътства. "Не я преодолях – казва тя скоро след това. – Не искам да я преодолявам. Каквото и да правиш, болката завинаги остава в някое кътче на съзнанието ти и се отразява на всичко, което се случва след това. Смъртта на Джон още ме преследва. Но както правят децата, мисля, че човек може да асимилира болката и да продължи напред, без да я превръща в натрапчива идея."
Никога не е вярвала, че актьорите трябва да страдат. С почти извънземна точност тя може да симулира всяка емоция, която ѝ е нужна. Но ако Мерил сега е емоционална развалина и играе емоционална развалина, може ли някой (включително и тя) да разбере дали се преструва? Може ли да бъде "истинска" и преструваща се в един и същ момент?
Когато Бентън вижда Мерил да поглежда настрани, забелязва как Дъстин поклаща глава. "Какво беше това? Какво беше това?", пита режисьорът, наведен към Дъстин. Без да иска, Дъстин е създал нов момент, който Бентън желае да постигне в сцената. Той обръща камерите и кара Мерил да изиграе отново кръстосания разпит, като този път снима реакциите на Дъстин. Сега поклащането на главата означава нещо друго. Сега Тед Крамър казва на Джоана Крамър: "Не, ти не се провали като съпруга. Не се провали като майка". Въпреки озлоблението покрай съдебната процедура това е последен жест на любовта, която някога са изпитвали.
Заснемат останалите свидетели и сцените в съда са готови. В един момент между снимките Дъстин отива при истинската съдебна стенографка, наета да седи зад пишещата машина.
– С това ли обичайно се занимаваш? – пита я той. – С разводи?
– Да, това правех години наред – отвръща жената, – но се изтощих. Не можех повече. Беше твърде болезнено. – После добавя весело – Сегашната работа ми харесва много повече.
– Каква е тя? – пита Дъстин.
– Убийства.
*****
В един ден от циганското лято – 30 септември 1978 г., Мерил Стрийп се омъжва за Дон Гъмър. Епископалната церемония се състои в градината в дома на родителите ѝ на остров Мейсън пред около петдесет души гости. Дон, който още се възстановява от мотоциклетната катастрофа, куцука към олтара на патерици. На някои от гостите може да им бъде простено, че се питат: "Чакай малко. Кой е този?".
"По онова време се тревожех, че е прибързано решение", казва Робин Гудман, макар да е насърчавала връзката им. Мерил и Дон се срещат само от няколко месеца. Как може да е сигурна? Наистина ли е преодоляла Джон? Всъщност има ли значение?