Дори майката на булката е малко объркана. "Какво си мисли Мерил?", пита тя Джо Пап на сватбата. Пап усеща известна "напрегнатост" между майка и дъщеря, въпреки че на пръв поглед изглеждат в добри отношения. Представленията на "Укротяване на опърничавата" са приключили по-рано същия месец и той вижда, че Мерил "изобщо не се е възстановила" от смъртта на Джон.
Но знае, че е с ясно съзнание, защото е видял как работи. В известен смисъл всичко това е логично: след всичко, което се е случило, Мерил отново се връща към стабилния живот. "Тя прави най-доброто за себе си в момента – казва той. – Умее проницателно да се самоанализира." Старият левичар забелязва, че тя се омъжва "за човек от своята класа".
Десет дни по-късно по настояване на майка си Мерил пише на Джо и Гейл Пап, за да им благодари за часовника, който са им подарили за сватбата. "Каква огромна подкрепа ми дадохте в онези непоносими времена – пише тя на двойката, превела нея и Джон през медицинския лабиринт. – Бяхте до мен в добри и лоши времена. Сега съдбите ни са неразривно свързани завинаги."
Тринайсет години след това, преди да почине от рак на простатата, Пап търси наследник, който да ръководи Пъблик Тиътър. Първият му избор е Мерил Стрийп. По онова време тя има три малки деца, живее в Кънектикът и от десет години не е играла на сцена. Веднага отказва изумена, че Джо я смята за способна на социалните контакти и събирането на средства.
Целува го за сбогом и се връща в Кънектикът "неизразимо трогната, че би ме избрал за свой наследник, смаяна, че е възможно да ме прецени толкова неправилно, и тъжна при мисълта, че на света няма човек, който да заеме мястото му".
*****
Робърт Бентън разбира, че нещо не е наред с финала на "Крамър срещу Крамър", буквално в момента, в който го заснема. Обмислял е идеята да приключи филма със събраните отново Тед и Били, които се разхождат из Сентръл Парк. Камерата се отдалечава и разкрива, че те са само двама от хилядите родители и деца, които се радват на слънчевия нюйоркски следобед.
Но отдавна е разбрал, че във филма са заложени две истории. Едната е отношенията на Тед с Били, които се разрешават около сцената с инцидента на детската площадка, когато Тед разбира, че нищо на света не е по-важно от любовта към сина му. Втората история е за Тед и Джоана: след бруталните сцени на делото за попечителство как е възможно заедно да бъдат родители?
Това е конфликтът, който Бентън трябва да разреши във финалната сцена във фоайето на сградата, където живее Тед. Това е денят, когато Джоана идва да вземе Били известно време след като е спечелила делото. Тя звъни и моли Тед да слезе долу, където я заварва облегната на стената, облечена в шлифер. Тя му казва, че в крайна сметка няма да вземе Били.
Джоана:
След като си тръгнах... докато бях в Калифорния, си мислех що за майка съм, щом можах да изоставя собственото си дете. Стигна се дотам, че не можех да кажа на никого за Били... не можех да понеса погледите им, когато призная, че той не живее с мен. Накрая това ми се стори най- важното нещо на света, да се върна тук и да докажа на Били, на себе си и на света колко го обичам... И го направих... И спечелих. Само че... това е поредното "трябва".
(Разплаква се.)
След това Джоана пита дали може да се качи горе и да поговори с Били. Двамата родители се качват в асансьора. Филмът завършва с вратите на асансьора, които се затварят пред двамата Крамър, обединени като родители, ако не като съпрузи.
Сцената е заснета в края на 1978 г. във фоайето на кооперация в Манхатън. Но докато Бентън монтира филма, краят не му се струва подходящ. Единият проблем са разсъжденията на Джоана. Ако наистина се е върнала заради това как я гледат хората в Калифорния, значи е същата заблудена егоцентричка от романа на Ейвъри, а не противоречивата уязвима жена, която играе Мерил. Монологът ѝ твърде много се занимава с нея: с гордостта, вината ѝ, безкрайното търсене на себереализация. Вторият проблем е последният кадър в асансьора. Подозрително изглежда сякаш Тед и Джоана се събират отново. Това не може да бъде холивудски финал, при който публиката си представя целувка зад вратата на асансьора. Бентън иска да не оставя съмнение: дори двамата Крамър да продължат да си помагат като родители, с брака им категорично е свършено.
В началото на 1979 година режисьорът вика отново Дъстин и Мерил на снимки. Мерил репетира нова пиеса в Пъблик Тиътър, наречена "Омъжена"
– Taken in Marriage, изцяло женска ансамблова пиеса от Томас Бейб. Тя приключва 1978 г. с разочарования, като играе главната героиня в "Приключенията на Алиса в Страната на чудесата", адаптирана като мюзикъл от Елизабет Суадос. Двайсет и седем годишната Суадос не се справя с режисьорските задължения и малко преди предпремиерата Пап разтуря постановката. Вместо това той предлага три вечери поред концертна версия по случай Коледа. Мерил играе не само Алиса, но и Хъмпти-Дъмпти и други обитатели на Страната на чудесата. "Това е зряла актриса, която се преобразява във вълшебно дете без възраст – пише в рецензията на "Таймс". – В края на концерта всички сме убедени, че Алиса е висока, руса и прекрасна, също като Мерил Стрийп."