Фоайето, където Бентън е снимал първия финал на "Крамър срещу Крамър", не е свободно, затова екипът построява копие. Идея на оператора Нестор Алмендрос е да изрисуват стаята на Били с облаци около леглото. Те символизират пашкула на дома и действат като напомняне, като лененорусата коса на Джъстин Хенри за отсъстващата майка. В пренаписания финал облаците са стимулът за промяна на решението на Джоана. Причината вече не е в нея, а в сина ѝ.
Джоана:
Когато сутринта се събудих, си мислех за Били. Представих си как се събужда в стаята си, обграден от облаците, които аз му нарисувах. И си помислих, че трябва да нарисувам облаци и при мен, защото... тогава той ще мисли, че се събужда у дома си. Дойдох тук да отведа сина си у дома. И осъзнах, че той вече е у дома си.
Мерил произнася монолога си с треперещ глас, но уверено, като вмъква въздишка за кураж между "нарисувах" и "облаци". Това е Джоана, както я вижда Бентън, която сега извършва най-героичната постъпка във филма: жертва попечителството не въпреки любовта си към Били, а заради нея.
Този път Джоана влиза в асансьора сама. В последните мигове избърсва размазаната от сълзи спирала от очите си и пита Тед как изглежда. "Страхотно", отвръща той, докато вратата между двамата се затваря. Нейната безмълвна, видима за секунда реакция е също толкова богата като погледа на Дъстин в края на "Абсолвентът" – и двамата са поласкани и невярващи, лицето на човек, получил подходящия подарък в подходящия момент от най-неочаквания човек. Какво ще донесе бъдещето на тази жена, разкъсвана между крехкост и убеждения?
"В началото филмът принадлежеше на Тед Крамър, а в края беше и на двамата – казва Бентън. – И нямаше начин Дъстин да се отърси от нея. Не можеше да направи нищо, за да я разкара. Тя просто беше там и имаше невероятна сила." Когато Мерил споделя с Дъстин, че смята да се върне към театъра, той отговаря: "Никога няма да се върнеш".
И още нещо се е променило между първия и втория финал. Този път Мерил е бременна. Не достатъчно, за да личи, но достатъчно, та изборът на Джоана – предвестник на този на Софи – изведнъж да изглежда невъзможен. Пред Бентън признава: "Вече не бих могла да изиграя тази роля".
"Това е сезонът на Мерил Стрийп", пише Мел Гъсоу на своя редактор в списание "Ню Йорк Таймс" през есента на 1978 г.:
На 14 декември е премиерата на "Ловецът на елени", първия филм, в който тя изпълнява главната роля. Предварителните отзиви (още не съм, го гледал) показват, че е много силен и ще участва в надпреварата за Оскарите – както самият филм, така и нейното изпълнение в него. Тя е звезда в този филм за Виетнамската война с Робърт Де Ниро и покойния Джон Казейл (бившият ѝ любим, наскоро се е омъжила за друг). Мерил изпълнява главната роля и в "Алиса в Страната на чудесата " на Лиз Суадос, който се репетира в Пъблик Тиътър и предпремиерата е обявена за 21 декември. Тази есен се снима и в " Крамър срещу Крамър ", където е също в главна роля и партнира на Дъстин Хофман, както и в " Манхатън " на Уди Алън.
Преди своя "сезон" тя несъмнено беше най-интересната и оригинална актриса на американската театрална сцена. Казвам го, тъй като следя кариерата ѝ от самото ѝ начало в Репертоарния театър в " Йейл ", където е играла всичко от Стриндберг до Кристофър Дюранг и Албърт Инаурато. Това, което я прави изключителна, е, че преди да стане чудесна звезда, вече е била многостранна характерна актриса. Най- забележителната ѝ роля в "Йейл" беше на осемдесетгодишната прикована в инвалиден стол Констанс Гарнет в лудата музикална пародия на всички изкуства и литература, наречена "Идиотите Карамазови" с автори Дюранг и Инаурато. Ще бъдем ли първите, които публикуват портрет на Стрийп?
На 13 ноември 1979 година, след хвалебствията на Мел Гъсоу, Мерил ражда трикилограмово момченце, което с Дон кръщават Хенри Улф Гъмър. Очаквали са го на Хелоуин, но се ражда две седмици по-късно чрез цезарово сечение, за да се избегне седалищно раждане. Бащата, както отбелязва "Върайъти" "не е от шоубизнеса".
Мерил прекарва последните месеци от бременността като студентка, която учи за изпит, и чете "Първите дванайсет месеца от живота" и "Телата ни, това сме ние". Все пак се чувства неподготвена за майчинството. Когато вижда Дон да държи новороденото, има чувството, че "това е най- естественото нещо на света". Прибират бебето у дома, където Дон му е приготвил детска стая. За да няма объркване с другите мъже Хенри в нейното семейство, Мерил му дава прякора Джипи.