Всеки журналист, който търси "цялата Стрийп", а те вече са много, трябва да е готов да прави паузи в интервюто заради кърменето. "Работата ми беше много важна – казва тя на един от тях, – защото ако искаш кариера, смятах, че трябва да изградиш основите между двайсетата и трийсетата си година. Но искахме да имаме дете, защото мислим, че недостатъчно хора от нашия приятелски кръг имат деца. Мои приятелки от колежа, които са много талантливи, отлагат бременността за по-късно заради кариерата си."
Същото лято е навършила трийсет през четвъртия месец от бременността. Докато още са свободни, двамата с Дон вземат круизен кораб до Франция и прекарват два месеца и половина в обиколка из Европа с кола под наем, като спират в малки градчета между Париж и Флоренция. Връщат се за премиерата на "Сенаторът" през август. По настояване на Лю Уосърман, шефа на "Юнивърсъл", Алън Алда променя заглавието на "Прелъстяването на Джо Тайнън", да не би някой да помисли, че "сенаторът" прелюбодеец е базиран на приятеля на Уосърман Тед Кенеди. Филмът пожънва скромен успех и получава топли отзиви. Но "сезонът на Стрийп", започнал с номинацията ѝ за "Оскар" за "Ловецът на елени" и продължил с априлската премиера на "Манхатън", сега е в разгара си.
През тези месеци Робърт Бентън завършва "Крамър срещу Крамър" със своя монтажист Джери Грийнбърг. Сега филмът не му се струва пълна катастрофа. (Жалко, че жена му вече е отменила ски ваканцията.) При пробните прожекции стои в задната част на салона и наблюдава публиката, като отбелязва всяко въртене на стола и всяка кашлица. Тъй като се пита как филм за развод ще се възприеме в Средна Америка, той организира прожекции в Канзас Сити, Мисури. Тревожи се, когато вижда как един мъж става по време на важна сцена. Как може някой да отиде до тоалетната точно сега? Той следва мъжа навън. Вместо да отиде в мъжката тоалетна, мъжът спира до монетен телефон и се обажда на бавачката да пита как е детето му.
"Всичко е наред", мисли си Бентън.
Премиерата е на 19 декември 1979 г. Както са се надявали продуцентите, "Крамър срещу Крамър" е възприет не толкова като филм, колкото като културен ориентир, моментна снимка на разбитото американско семейство през този период. "Макар филмът да не дава отговори на въпросите, които поставя, той подхранва дебата, като формулира проблемите по нов и обезпокоителен начин, или може би по най-стария възможен начин: "чрез мъчително неопределени човешки истини", пише Франк Рич в списание "Тайм". От Винсънт Канби в "Таймс": "Крамър срещу Крамър" е манхатънски филм и все пак сякаш говори за цяло поколение американци от средната класа, които съзряват в края на шейсетте и началото на седемдесетте, опитни по повърхностен начин, но все пак очакващи изпълнението на обещанията, направени през по- благочестивата епоха на Айзенхауер".
Ейвъри Корман не е включен във филмовата адаптация на романа си. Показан му е грубо монтиран вариант, който той намира за "изключително силен". (Негов колега си спомня, че Ейвъри е бил вбесен, че толкова много второстепенни герои са елиминирани.) Скоро след премиерата Ейвъри води жена си и двамата си синове на публична прожекция в Лоус Тауър Ийст на Седемдесет и втора улица. Ето какво си спомня: "Когато филмът свърши, включиха осветлението и се огледах, в киносалона имаше групи тийнейджъри, които седяха тихо по местата си. Не ставаха да си тръгнат. Просто седяха. И аз казах на жена си: "Боже мой. Това е тайната публика на всичко това: децата на разведени родители".
Наистина публиката посреща филма с отворени портфейли. През уикенда след премиерата филмът е прожектиран в 524 киносалона и докарва обща печалба от 5.5 милиона долара. В света на кинопроизводството, създаден от "Междузвездни войни", камерна драма за неуспешен брак вече не е идеята на Холивуд за печелившо заглавие. Но общата печалба на "Крамър срещу Крамър" достига над 106 милиона долара, като го превръща в най-големия вътрешен печеливш филм на 1979 г., надминал дори наследника на "Междузвездни войни" "Стар Трек" и "Пришълецът" с някогашната състудентка на Мерил Сигорни Уийвър.
Това е филм, на който хората плачат, който поражда спорове, добре направена трогателна история за баща и син. Всеки, който някога е бил родител или е имал любящ родител, ще се развълнува от този разказ. Но има и една по-сложна история, която се спотайва в сенките, разказът на Джоана Крамър. Като възхвалява връзката между Тед и Били, дали филмът не предава не само нея, но и феминисткото движение? Изглежда някои хора смятат така. Според Гари Арнолд от "Вашингтон Поуст" "е трудно да се избегне изводът, че скъпата госпожа Крамър е глупава жертва на най- жалкото културно лицемерие, което напоследък е на мода".