Когато репортери от списанията я посещават в дома ѝ, тя може да е очарователна и прекалено скромна, но понякога е просто нетърпелива. За фотографа на "Воуг" прави мажоретски шпагат във въздуха. Но журналистът, дошъл в мансардата, не може да не се почувства натрапник, когато Мерил кърми двумесечния Джипи и едновременно се оплаква на магнетофона: "Идеята, че си длъжник на своята публика, е донякъде странна. Никой друг не го прави освен избраните чиновници, а аз не съм избрана, никога не съм кандидатствала за пост... И ми се струва странно, че трябва да деля малкото лични моменти, които имам, с други хора".
Двамата с Дъстин полагат всички усилия да смекчат препирните си по време на снимките, поне пред журналистите. Но резултатът все пак звучи пасивно-агресивно. "Дъстин притежава акуратността на техничар и е много взискателен, но не е с темперамент на звезда, както си мислех първоначално – споделя тя пред "Таймс". – Това не е суета. Той е перфекционист в професията и в структурирането на филма и собственото му его е подчинено на това." Дъстин прави също толкова измъчени комплименти. "Мразех я ужасно – казва той, когато филмът вече е по екраните. – Но я уважавах. В крайна сметка тя не се бори за себе си, а за сцената. Отстоява позициите си и не допуска никой да ѝ се меси, когато смята, че е права."
Възторгът на пресата достига връх през първата седмица на 1980 г., когато Мерил се появява на корицата на "Нюзуик". Тя е с перлени обеци (които вече са нейна запазена марка) и със загадъчната усмивка на Мона Лиза, а надписът с големи бели букви гласи: "Звездата на 80-те". Статията твърди, че Мерил Стрийп може да стане "първата американка след Джейн Фонда, която да съперничи по влияние, многостранност и въздействие на такива актьори като Дъстин Хофман, Джак Никълсън, Робърт Де Ниро и Ал Пачино". Още не е изиграла главна роля във филм, а за нея вече говорят със суперлативи на суперлативите. Когато се появява на корицата на "Тайм" през 1981 г., тя "не чувства нищо".
Струва ѝ се, че вече е преминала онзи приятен етап, в който може да се концентрира единствено върху удоволствието от актьорската игра. В началото на кариерата си прекарва 80 процента от времето си по кастинги, пробни снимки или в писане на молби за работа, а другите 20 процента в работа. Сега отново отделя 80 процента за периферни неща като интервюта за "Нюзуик" и "Воуг". Понякога ѝ се иска да бе останала "умерено успешна актриса", от онези, за които никой не иска да знае нищо. Отново е качена високо на платформата на кралица на красотата, изумена от това колко разреден е въздухът горе. Изглежда този момент винаги ѝ носи разочарование, сякаш някой друг я е издигнал там.
*****
Звездата на 80-те прекарва първите мигове от 80-те на новогодишно парти, организирано от Уди Алън. Режисъорът, който още работи върху "Спомени от звезден прах", е наел балетно училище на Седемдесет и пета улица и репетиционните зали и витото мраморно стълбище сега са населени с прочути имена. На втория етаж Бианка Джагър се обляга на перилото и разговаря с Анди Уорхол. Един етаж по-горе Кърт Вонегът танцува на червен диско дансинг с жена си Джил Кременц, докато Джордж Плимптън и Джейн Алекзандър ги наблюдават. Глория Вандербилт идва рано, Мик Джагър идва късно. Има кинозвезди (Лорън Бакол, Бет Мидлър, Джил Клейбърг), литературни величия (Норман Мейлър, Лилиан Хелман, Артър Милър). Рут Гордън от "Харолд и Мод" е дочута да казва: "Изненадана съм, че някой може да познава толкова хора".
По-рано през деня неколцина тийнейджъри се промъкват в сградата, като се преструват на обслужващ персонал, и сега се мотаят сред бомонда и похапват от почерпката. Доста от разговорите са за това как домакинът, прочут със стеснителността си, е или смел, или мазохист, щом организира толкова пищно тържество. Когато Уди чува това мнение, коментира безучастно: "Явно тук е пълно с храбреци". Горе в трапезарията Том Брока си пробива път през тълпата, за да разговаря с Мерил Стрийп, която присъства въпреки очевидните си резерви към домакина. На парти, където всеки е някой, сега тя предизвиква не по-малко вълнение от останалите. Може мястото ѝ да е в страната на прочутите, но тя вече планира оттеглянето си.
Двамата с Дон намират имот от 372 декара в окръг Дъчес, който купуват за около 140 000 долара. Там има мебелирана триетажна къща, заобиколена от пет хиляди елхи. Има и отделна сграда за гараж, която Дон може да превърне в ателие. Планират да построят вятърна мелница и соларна енергийна система, за да се освободят напълно от доставчиците на комунални услуги. Но най-вече искат място, където да избягат от мръсотията и шума в центъра на Манхатън, да не говорим за ловците на автографи. Преди да роди Хенри, Мерил обикаля Сохо и съзерцава интересните образи, спотайващи се зад всеки прозорец. Сега за пръв път ѝ се струва грозен. Няма къде да заведе бебето, а купуването на тампони в аптеката я кара да се чувства неловко. Разбира се, ще задържат апартамента, но в техния залесен оазис ще се чувстват като заселници в новооткрита земя. Когато я връхлита славата, у нея се задейства някакъв инстинкт за самосъхранение. Нужно ѝ е да дръпне завесата, за да запази някаква малка част от себе си на спокойствие и тишина.