Вътре сяда между съпруга си и Сали Фийлд, номинирана за най-добра актриса в "Норма Рей". Хенри Манчини с огромна папийонка открива шоуто, като дирижира темата от "Стар Трек". Мерил аплодира, когато президентът на академията Фей Канин говори за "славното наследство" на институцията. Изчаква нервно, докато трае монологът на Джони Карсън с остроумия относно "Кукленото кино", плитчиците на Бо Дерек във филма "10", иранската заложническа криза, бюста на Доли Партън и факта, че три от големите филми през тази година са за разводи. "Много показателно за нашето съвремие, когато единствената трайна връзка е онази в "Клетка за пеперуди"34 – шегува се Карсън. – Кой казва, че вече не се пишат добри женски роли?"
Двама джентълмени от "Прайс Уотърхаус", натоварени да пазят пликовете, излизат на сцената и се покланят. После излизат Джак Лемън и Клорис Лийчман да обявят първата награда за вечерта: най-добра актриса в поддържаща роля.
Когато чува името си, последно сред номинираните, Мерил потрива ръце и си промърморва нещо.
– И наградата получава... – казва Лийчман, преди да подаде плика на Лемън.
– Благодаря, скъпа.
– Няма защо, скъпи.
– Мерил Стрийп в "Крамър срещу Крамър".
В залата еква Концерт за мандолина в до мажор на Вивалди, музикалната тема на филма. Преди да тръгне към сцената, Мерил се навежда и целува Дъстин по бузата. После се качва по стълбите до микрофона и взема първата си академична награда.
– Мили боже! – започва тя и оглежда статуетката. Тонът ѝ е спокоен. – Искам да благодаря на Дъстин Хофман и Робърт Бентън, на които дължа... това. На Стенли Джафи, че ми даде възможност да играя Джоана. И на Джейн Алекзандър и Джъстин – изпраща въздушна целувка – за любовта и подкрепата по време на това изключително приятно преживяване.
За хората в публиката и за милионите, които гледат у дома, тя изглежда като истинска звезда, като Венера, застанала в мидена черупка. Само тя знае колко невероятно е да я определят като "кинозвезда". Това е поредната ѝ метаморфоза, като онази, определила пътя ѝ десетилетие по-рано, когато стои сред фалшивата миризма на люляци в ролята на Госпожица Юлия. Изкачването ѝ до върха на шоубизнеса само за десет години е просто отражение на онова, което са знаели Клинт Аткинсън, Джо, Джон, а може би и самата тя: че Мерил Стрийп открай време е създадена за това.
След едно последно "Много ви благодаря" тя вдига Оскара и тръгва наляво, преди Джак Лемън любезно да я насочи надясно.
Вивалди прозвучава отново за най-добър адаптиран сценарий, най- добър режисьор и най-добър актьор.
Когато приема своя "Оскар" от Джейн Фонда, Дъстин Хофман отново изразява добре известното си презрение към наградите. ("Бях критичен към Академията, и с основание"). Джъстин Хенри губи от Мелвин Дъглас ("Присъствие"), със седемдесет и една години по-възрастен от него, и толкова се разстройва, че Кристофър Рийв, по-известен като Супермен, е повикан да го утеши. В края на вечерта Чарлтън Хестън обявява победителя в категорията най-добър филм: "Крамър срещу Крамър" получава и тази награда.
Малко след церемонията победителите от "Крамър" са въведени в зала със стотина репортери. "Сапунената опера победи", избоботва Дъстин, когато влиза, предчувствайки тяхното презрение. Очевидно е, че това няма да бъде типичната поздравителна пресконференция, и репортерите са нетърпеливи да отговорят на агресивността на Дъстин. Журналистката Рона Барет отбелязва, че много жени, особено феминистките, "възприемат този филм като плесница."
– Не съм чувал подобно нещо – сопва се Дъстин. – Не мога да попреча на емоциите на хората, но не вярвам всички да се чувстват така.
Докато спорят, Мерил се качва на подиума.
– И аз съм феминистка – представя се тя. – Не смятам, че това е вярно.
– След като е взела думата, продължава – Мисля, че основата на феминизма е свързана с освобождаването и на мъжете, и на жените от наложените им роли.
Би могла да каже същото за актьорството, или поне за своята представа за него, която толкова се е борила да постигне. Вече не е първокурсничката в колежа, която смята, че феминизмът е свързан с поддържан маникюр и чиста коса. Всъщност той е неделим от нейното изкуство, защото и двете изискват радикални прояви на въображение. Подобно на актриса, разширяваща своята многостранност, Джоана Крамър трябва да се изяви в друга роля освен като съпруга и майка, за да стане "цялостно човешко същество", макар и с недостатъци. Това може да не е било очевидно за Ейвъри Корман, но е ясно за Мерил и тазвечерния триумф сякаш подчертава правотата ѝ.