Вече няма да се налага да вмъква героинята си през задната врата като забравената жена в сценария. През предстоящото десетилетие ще ориентира филмите към себе си и ще усъвършенства способността си да разкрива бръчките на съзнанието, доколкото ѝ позволява екранът. С помощта на Сам Коен, който остава неин агент до 1991 г., тя ще овладее онзи вид сложни женски роли, които е смятала за невъзможни в Холивуд: датска авантюристка, вашингтонска важна особа, пияница от епохата на Депресията, австралийка, заподозряна в убийство. След 1981 г. Мерил до голяма степен изоставя театъра, като се връща само за отделни постановки в "Делакорт". Една от причините ще бъдат децата ѝ: още три след Хенри, наречени Мейми, Грейс и Луиза, отгледани без нито една пауза в професионалната ѝ биография. Бракът ѝ с Дон Гъмър, който по онова време изглежда едва ли не прибързан, ще се окаже един от най-трайните в Холивуд.
В по-късни години ще изразява политическите си убеждения по- твърдо, като настоява Конгресът да съживи поправката за равни права, и ще нарече Уолт Дисни "тесногръд сексист" при връчването на наградите "Изборът на критиците" за 2014 г. ще отбележи с изненада, че мъжете на нейна възраст, сред които и Бил Клинтън, неизменно казват, че любимата им от всичките ѝ героини е Линда, отстъпчивата касиерка от "Ловецът на елени". Нищо чудно, че е приела ролята с толкова безпокойство. Знае колко лесно светът може да типизира една актриса като красива наивница. Личи си колко са се променили времената, отбелязва тя през 2010 година, защото мъжете най-после започват да споменават друга любима героиня: Миранда Пристли, влиятелната редакторка на модно списание от "Дяволът носи "Прада".
"Те се отъждествяват с Миранда – разсъждава тя. – Но биха излезли на среща с Линда."
Засега стои в зала, пълна с репортери, с "Оскар" в ръка и с една простичка декларация: "И аз съм феминистка".
– Какво е усещането? – пита я някой.
– Несравнимо – отговаря тя. – Трудно чувам въпросите ви, толкова силно бие сърцето ми.
Ако изглежда спокойна, това е преструвка. По-рано, докато се лута зад кулисите след получаването на наградата, се отбива в дамската тоалетна, за да си поеме дъх. Вие ѝ се свят. Сърцето ѝ бие лудешки. След като постоява за малко сама, тя тръгва към вратата, готова да посрещне голямата холивудска суматоха.
– Хей! – чува се женски глас. – Някой си е забравил Оскара.
Покрай нервната възбуда е оставила статуетката на пода в тоалетната.
ПОДДЪРЖАЩИ РОЛИ
Алън Алда – актьор, най-известен с дългия ТВ сериал "Военнополева болница". Сценарист и изпълнител на главната роля в "Прелъстяването на Джо Тайнън".
Джейн Алекзандър – театрална и киноактриса, четири пъти номинирана за "Оскар" за ролите си в "Голямата бяла надежда", "Цялото президентско войнство", "Крамър срещу Крамър" и "Завещание".
Клинт Аткинсън – преподавател по актьорско майсторство на Стрийп във "Васар", който я режисира в "Госпожица Юлия" и други пиеси. Умира през 2002 г.
Лннда Аткинсън – студентка по актьорско майсторство в "Йейл", випуск 1975.
Бланш Бейкър – играе заедно с Мерил Стрийп в "Прелъстяването на Джо Тайнън" и "Холокост", за което печели награда "Еми". По-късно играе главната роля в "Лолита" на Бродуей.
Робърт Бентън – носител на "Оскар", сценарист и режисьор на "Крамър срещу Крамър". Известен още като съсценарист на "Бони и Клайд" и като режисьор на "Късното шоу", "Място в сърцето" и "Няма балами".
Майк Бут – гаджето от гимназията на Мерил Стрийп, с когото тя си кореспондира от "Васар", докато той участва във Виетнамската война.
Арвин Браун – режисьор на "27 вагона с памук" и "Спомен за два понеделника". Дългогодишен артистичен директор на театър "Лонг Уорф" в Ню Хейвън, Кънектикът.
Робърт Брустийн – декан на Театралната академия в "Йейл" от 1966 до 1979 г. и основател на Йейлския репертоарен театър. По-късно основава Американски репертоарен театър в Кеймбридж, Масачузетс.
Стивън Казейл – брат на Джон Казейл. Като млад сменя фамилното си име, като го връща към оригиналното италианско изписване.
Филип Касноф – театрален и киноактьор, с когото Стрийп има връзка, докато учи в "Йейл".
Джон Казейл – театрален и киноактьор, най-известен като Фредо Корлеоне в "Кръстникът" и "Кръстникът II". Участва още във филмите: "Разговорът", "Кучешки следобед" и "Ловецът на елени". Заедно с Мерил Стрийп изпълняват главните роли в "Мяра за мяра" през 1976 и имат връзка до смъртта му през 1978 г.