През 1967 г. обаче чистотата вече със сигурност не е на мода, а изисканият живот на изцяло женски кампус прилича на остатък от друга епоха. Очакванията са ясни: Жените от "Васар" следва да се омъжат изгодно и да създадат семейства, като се трудят по своя воля на половин работен ден, ако имат време. Сара Бландинг, президент на "Васар" през 1961 г., уверява гостите си на един обяд, че "училището постига успехи в подготовката на младите жени за тяхната роля в създаването на щастливи семейства, напредничави общности, стабилни щати и добросъседски нации".
Първа стъпка в създаването на щастливо семейство: да завържеш успешно партньорство, за предпочитане с момче от Бръшляновата лига6. През уикендите дамите от "Васар" се качват на автобуси на път за организирани срещи в "Принстън" или "Иейл". (Ако изпуснеш автобуса, на таблото за съобщения има куп предложения за превоз с кола дотам.) Когато автобусите пристигат в мъжкия кампус, момчета с вратовръзки се тълпят в очакване да видят последния улов. Ако имаш късмет, ще танцуваш с член на акапелния хор "Уифънпуф" и ако си такъв тип момиче, на другата сутрин ще се събудиш в хотел "Тафт". После се качваш на автобуса обратно за Пъкипси.
Десетилетие по-късно Мерил ще изпълни главната роля в телевизионна версия на "Необикновени жени и други", пиеса от съученичката ѝ в класа по театрално изкуство Уенди Уосърстайн. Основана на преживяванията на Уосърстайн в "Маунт Холиок", друго училище от Седемте сестри, пиесата улавя изчезващия свят на образованието на жените в областта на либералните изкуства, при което млади дами с диадеми и плисирани поли са обучавани на "изискан живот" от почтената майка на дома госпожа Плъм. През уикенда за бащи и дъщери те пеят: "Макар да сме имали своя шанс за нощен романс с момчета от "Харвард" и "Дартмът", и макар да ни следва цяла група от Принстън Джънкшън, ние се пазим за "Йейл".
Разбира се, не всички жени през 1967 г. са там, за да си уредят изгоден брак. Предишната година новосформираната Национална женска организация излиза с програмна декларация, в която Бети Фридан призовава за "напълно равностойно партньорство между половете" и по-прогресивните първокурснички във "Васар" споделят мнението ѝ.
В "Необикновени жени" една от героините описва своя конфликт между намирането на подходящия мъж и по-трудните изисквания на съвременната женственост. "Предполагам, че това чувство не е много похвално – споделя тя с приятелката си, – но наистина искам да срещна своя принц. Дори няколко принцове. И няма да се откажа да бъда личност. Пак ще помня всички дати от историята на изкуството. Просто не знам защо изведнъж трябва да съм наясно какво желая да правя."
Мерил пристига в кампуса, без да знае за променените настроения. "Ако при постъпването ми във "Васар" ме бяхте попитали какво е феминизъм, щях да кажа, че е свързано с това да имаш хубав маникюр и чиста коса", обяснява тя по-късно.
Очарована е от традициите на колежа, неговата гордост – не бурния ентусиазъм, който познава като мажоретка, а екзалтираната природа на академизма. Няколко дни след началото на първия семестър студентите се събират на опознавателна церемония, отбелязваща края на ориентирането и началото на есенния семестър. Провежда се в късния следобед на хълмовете около езерото Сънсет, изкуствено езеро, където момичетата от "Васар" по традиция водят кавалерите си. Сега всички са облечени в бяло, а целият факултет седи, облечен в роби, на платформа. "Много естетически вълнуваща сцена, нали? – пише Мерил в писмо до гаджето си от гимназията Майк Бут. – Не. Но онова, което наистина ме разтърси, беше мисълта как някои от най-великите умове седят пред мен – малката Мерил Стрийп, и наистина са готови да се срещнат с мен лице в лице на семинар. Леле. Това е достатъчно да оголи егото ти до кости."
Бързо се сприятелява със съквартирантката си Лиз и двете прекарват времето си в кафенето на кампуса и свирят на китара. Репертоарът: Knock on Wood на Еди Флойд, The Dangling Conversation на Саймън и Гарфънкъл, In My Life на "Бийтълс", Hold On, I'm Cornin на Сам и Дейв, Here, There and Everywhere (пак на "Бийтълс"), малко Отис Рединг. За Лиз тя пише: "секси дълбок глас, еврейка, Бруклин, марихуана, бийт, мъниста, мила, внимателна". За себе си пише: "Мери Луис Стрийп, 18 години и пет месеца, среден до висок треперлив глас, бяла, англосаксонка, протестантка, Бърнардсвил, умерена, несигурна, Джи Ем (Джони Матис), все още нежна, крив нос като на Джоан Бейз, златно сърце".
В моменти на размисъл пише на Майк. Той е разквартируван в Германия на път за Виетнам. Разстоянието улеснява Мерил да сподели тревогите си, както и своя устрем. "Много се притеснявах от идването тук – пише му тя, – но има толкова различни хора, че не биваше да се тревожа, че ще попадна сред дебютантки или мърли. Тук има по много и от двете. Някои принадлежат към двете категории, но е пълно и с различни като мен."