Първите две години във "Васар" Мерил се движи из кампуса свободна и замаяна. Но това не продължава дълго. Над женското убежище, еманципирало Мерил Стрийп, е надвиснала заплаха. Подобно на нея, училището преживява остра криза на идентичността.
Из цялата страна образованието в разделени по пол училища вече не е на почит. През 1967 г. почти две-трети от студентките във "Васар" идват от смесени гимназии като тази на Мерил и идеята да се откажеш от момчета (каквито и да са ползите) става все по-трудна за възприемане. Алън Симпсън, завършилият "Оксфорд" историк, станал президент на "Васар" през 1964 г., твърдо вярва в хуманитарните колежи за жени. Но молбите за прием стават все по-малко. За разлика от другите училища от Седемте сестри, намиращи се по-близо до мъжките си съответствия, "Васар" е сравнително изолиран и става все по-непривлекателен за млади жени, които искат да общуват с мъже седем дни в седмицата.
През есента на 1966 г. президентът Симпсън сформира Комитет за новите измерения, който ще планира бъдещето на "Васар". На първата му сбирка той отбелязва, че "Хамилтън" създава женски колеж, а "Уеслиън" и "Йейл" вероятно ще го последват. Промъкват се идеи: вероятно "Васар" може да създаде свързан мъжки колеж или да се присъедини към съществуващ такъв наблизо? Комитетът започва да проучва потенциални "партньори за танц".
Но комитетът не знае, че Симпсън обмисля много по-радикален план. През декември той се среща с Кингмън Брустър, президента на "Йейл", за да обсъдят възможно сливане на двата университета. "Васар" ще продаде своя кампус в Пъкипси и ще се премести в Ню Хейвън. Той пази плана в тайна със съзнанието, че е академична бомба.
Обаче планът се разчува и новината за предстоящата "кралска сватба" води бившите възпитанички на "Васар" почти до истерия. "Колко немислимо – пише една от тях в списанието на възпитаничките, – да замениш тази спокойна и красива атмосфера с огромен градски комплекс с неговите тревоги и напрежения." Професорите също са против, тъй като се боят да не бъдат зесенчени или изместени от колегите си от "Йейл". Заглавие в списание "Лайф" отразява назряващото настроение: "Как смеят да го направят?".
Колежанките обаче са заинтригувани. Наистина, може да изгубят идентичността си като студентки във "Васар". Но да се пазим за "Йейл" сега ще бъде лесна работа и ще си спестят трите часа път до там. Някои започват да пеят на двора "Була Була", бойната песен на "Йейл". Проучване през пролетта на 1967 г. пита студентките: "Присъствието на мъже в часа ще подобри ли качеството на обсъжданията?" и "Смятате ли, че отсъствието на мъже на лекциите във "Васар" е причина за липса на перспектива?". Шейсет и осем процента отговарят с "да" и на двата въпроса.
Като почти всички във "Васар" Мерил внимателно следи скандала. Малко студентки вярват, че сливането с "Йейл" наистина ще се случи. Преместването ще бъде скъпо, а шокираните бивши възпитанички може да отпишат "Васар" от завещанията си в ущърб на студентките, които учат със стипендии. Но повечето все пак харесват идеята, включително и Мерил.
"Смятам, че трябва да ни преместят в Ню Хейвън, ако искаме да се изравним или може би да се освободим колкото "Ентиок" или дори "Суартмор" – пише тя на Майк. – Наистина е неестествено, особено при социалните връзки. Трескави, неистови, прибързани и прочее. Сега има сдружаване между някои колежи в "Йейл" и домове тук, във "Васар". Така е по-лесно да имаш приятели-любовници, вместо любовници през уикенда."
На 12 ноември 1967 г. президентът Симпсън уведомява президента Брустър, че съвместният проект "Васар"-"Йейл" е мъртъв. Като епитаф на своя осуетен ентусиазъм той обявява: "Пълен напред в Пъкипси!"
Но как? Идеята да се създаде свързан мъжки колеж още е в сила. После идва драматичен обрат: на 30 май 1968 г. факултетът гласува 102 на 3 в полза на приема на мъже във "Васар". Този вариант е най-слабо проучен, но сега изглежда като най-малко апокалиптичния сценарий. Ако Симпсън не бе преследвал сливането с "Йейл" толкова усърдно, старейшините във "Васар" никога не биха помислили за съвместно обучение. На 11 юли, докато студентките се радват на лятото на 1968 г., настоятелството одобрява план. От есента на 1970 г. "Васар" ще приема мъже за пръв път след Втората световна война.
"Васар" се стреми към пълно смесено образование. Методът и цената се обсъждат" гласи заглавие на първа страница на "Миселъни Нюз", студентския вестник на "Васар". Когато започва есенният семестър на 1968 г., студентките са обзети от вълнение, тревога, дори забавно любопитство. В колонка на същия вестник, озаглавена "Мъжете във "Васар" ги чака комична съдба", студентка на име Сюзън Кастерас си представя живота на новодошлите мъже. Как един мускулест "двуметров супермен" ще се побере в легло, "създадено за жена"? Ще трябва ли да купят нови вани, за да поберат "по-амазонски размери"? "Менюто също трябва да се промени, за да не гладуват господата. Една малка лъжичка извара върху две увехнали листенца маруля, квадратно парче месо със страна 7 сантиметра, малка порция червено желе и чаша леден чай (със или без лимон) няма да задоволят силните мъже чудо."