В началото на 1969 г. жените от "Васар" се подготвят за предстоящата мъжка инвазия. Но мъжете не са първото, за което мисли Мерил. Вече второкурсничка, тя е заета да се сдобие с "истинско чувство за идентичност". И част от тази идентичност е способността да стане някоя друга. Тя открива актьорството, а Катедрата по театрално изкуство е на път да открие нея. Поредната метаморфоза.
Майк Бут започва да се ужасява от прибирането у дома. Знае, че всички ще го възприемат по друг начин. Няма значение, че е против войната, нито че е бил лекар: ще му бъде лепнато клеймото "детеубиец". Освен това е свикнал с приключенията. Туй Хоа вече му се струва като дом, ако изобщо има такъв.
В края на юли 1969 той се намира някъде между Виетнам и родината. Спрял е във Форт Луис за нова униформа, ваучер за самолет и едно последно ужасно армейско подстригване. Телевизорите по летищата още излъчват кадри от кацането на Нийл Армстронг на Луната. Но Майк не споделя еуфорията на сънародниците си.
"Не означаваше нищо за мен, освен че се чувствах като космонавт – спомня си той. – След като бях във Виетнам година и половина, намирах се в един чужд свят. Само че вместо със скафандър, бях обвит с всичките си спомени. Господи - мисли си той, – чудя се дали някога ще стана нормален според техните критерии."
Не казва на семейството си кога се прибира, защото не иска тържество за посрещането си. Когато го вижда на входната врата, майка му е изумена. Настанява го да седне и му разказва всички клюки в градчето: кой е болен, коя е бременна, кой има финансови проблеми. Уморен от полета, Майк за малко да заспи, когато тя казва:
– О, и още нещо.
– Какво?
– Мерил се обажда всеки ден и пита кога се прибираш.
Когато тя влиза, той е удивен. Минали са три години, откакто не са се виждали. Видът ѝ е станал бохемски: обици халки, джинси, сандали и блуза с гол гръб в индиански стил. Русата ѝ коса е дълга до кръста. "Мили боже! – мисли си той.
– Вече не е момиче."
Майк ѝ разказва за болницата, будистките храмове и карането на мотори. Тя му разказва за "Васар", часовете по театрално изкуство и книгите, които чете. Той не престава да се изумява от това колко е красива, колко самоуверена и спокойна. За негова изненада тя се държи така, сякаш никога не са късали. Започват да се срещат през няколко дни, обикалят с кола Бърнардсвил и посещават старите си любими места. Той подсъзнателно се пита: "За какво, по дяволите, си губи времето с такъв като мен?".
Сякаш нищо не се е променило. Само че не е така. В писмата си са споделяли най-съкровените си копнежи. Но сега се чувстват далечни. Майк е неспокоен, не знае какво да прави със себе си. Повечето хора се колебаят да го разпитват за Виетнам, а когато го правят, той не знае точно как да отговори. По-младите момчета в града го гледат подозрително. По-възрастните, които са участвали във Втората световна война, го потупват по гърба. Но и това не му се струва редно.
Мерил също е променена. В разговор понякога споменава момчетата, с които се среща в колежа, като Боб Левин. Майк не разбира защо. Просто знае, че тя не му казва всичко, както и той на нея. След известно време я пита защо продължава да го посещава, а му разказва за другите си гаджета. Тя отвръща, че всъщност не знае какво мисли той – някога е скъсал с нея и почти не ѝ е писал, докато е бил във Виетнам, въпреки всичките ѝ писма. "Осъзнах, че съм се държал като страхливец – спомня си той, – защото нямаше да ѝ призная какво изпитвах към нея. Изглежда тя играеше същата игра с мен."
Майк изпитва нужда да се махне от града. Няма значение къде – къщата на родителите му е твърде тиха, Бърнардсвил е твърде малък. След като е изпуснал Лятото на любовта, той решава да замине на стоп за Сан Франциско. Може би все пак би могъл да го усети или поне да се впусне в ново приключение. В края на лятото Мерил го закарва по шосе 22 до Ийстън, Пенсилвания. Той ѝ подарява неща, които е купил по време на 30-дневен отпуск в Индия: копринен брокат, фигурка на Шива от слонова кост.
Преди да слезе от колата, тя го целува и казва:
– Не забравяй да пишеш, докато си там.
– Разбира се – отвръща той, но знае, че няма да го направи.
Един ден в часа по актьорство Мерил изпълнява монолог на Бланш Дюбоа от "Трамвай "Желание". Набит мъж с буйни мустаци бързо се приближава от задната част на залата. Това е учителят Клинт Аткинсън.