Отново е в зоната, в църквата, на мястото, което открива като дете, когато играе Дева Мария.
– Как го направи? – питат приятелите ѝ. Но тя няма идея.
Евърт Сприншорн има теория за това защо пиесата преобразява магически главната актриса. "Мерил Стрийп, може би несъзнателно, се отъждествяваше с героинята – казва той. – Госпожица Юлия донякъде мрази мъжете. У Мерил Стрийп има един такъв аспект – тя въстава срещу мъжкото общество."
"Обичах баща си – казва Госпожица Юлия на Жан, – но заех страната на майка си, защото не знаех цялата история. Тя ме бе научила да мразя всички мъже – чувал си как тя мрази мъжете – и аз ѝ се заклех, че никога няма да бъда робиня на никой мъж." Стриндберг пише "Госпожица Юлия" за един изчезващ свят, в който старият елит се разпада под напора на новата индустриална класа. Според драматурга Юлия и Жан са "съвременни герои, които живеят в преходна епоха", запращаща аристократката и слугата в смъртоносен мъртвешки танц.
С други думи, има известна прилика със студентския кампус, където е поставена пиесата. Това се случва през декември 1969 г. – навечерието на ново десетилетие и на един нов "Васар". Скоро ще има мъже в класните стаи, в спалните, дори в баните. Ще бъде свършено с унизителните срещи през уикенда, да. Но какво още ще бъде загубено? Дали жените от "Васар" още ще говорят в час, когато на задните чинове седят мъже? Пак ли ще оставят косите си неизмити?
За първите мъже студенти, стъпили в кампуса на "Васар", светът се обръща наопаки. Жените са свикнали да бъдат на места, където мъже не са желани. Сега мъжете са новост. Мъжете са малцинство. Рядко са срещали свят, така неподготвен за тяхното съществуване. В баните няма писоари. В дневната на Реймънд Хаус висят кретонени драперии на цветчета. (На втория ден от семестъра мистериозно изчезват.) Един начинаещ културист тренира вдигане на тежести от 250 кг в спалнята си, докато не му намират място в мазето. Джеф Силвърман от випуск 1972 се прехвърля от изцяло мъжко училище с мечти за хормонално приключение. "Да си единственият мъж в час, на масата за вечеря или просто да се разхождаш из двора, беше нещо, с което всички трябваше да свикнем, както и да виждаме ролки сутрин и нощници вечер и да не правим проблем от това – спомня си той. – Тепърва щяха да се пишат правила. Точният етикет се създаваше в движение. Отначало никой не знаеше какво да каже на жената, седнала до него на закуска. Но бързо разбрахме, че "Моля те, подай ми захарта" е подходящо за начало."
Междувременно жените свикват със звука от мъжки стъпки в трапезариите. За Мерил Стрийп промяната е съществена. "Мъжете дойдоха през моите предпоследна и последна година – спомня си тя. – Живеех в домовете "Дейвисън" и "Мейн" и те се нанесоха при нас. Етикетът за пиене на чай, дрескодът, режимът в пансиона постепенно изчезнаха. Също така изчезнаха някои от по-фините ексцентрици. Мисля, че минаха в нелегалност. Помня първата смесена година, когато сякаш изведнъж всички постове бяха заети от мъже: редакторите на литературното списание и вестника, председателите на класа и лидерите на важните тогава студентски политически движения. Мисля, че това беше временна защита за гостите. Егалитаризмът победи. "Васар" се развиваше. Както и ние.
Мисля, че бяхме готови за пристигането на мъжете, но знам, че лично аз бях благодарна за двугодишната пауза от безмилостната сексуална надпревара."
В "Госпожица Юлия" Жан си спомня, че е отраснал в колиба със седем братя и сестри и прасе. "От прозореца – разказва той на Госпожица Юлия, – виждах оградата на градината на баща ти с ябълковите дървета, които се подаваха отгоре. За мен това беше Райската градина, охранявана от множество ангели с пламтящи мечове. Въпреки това аз и други момчета намерихме пътя към дървото на живота. Обзалагам се, че ме презираш." "Всички момчета крадат ябълки", свива рамене Госпожица Юлия.
Майк Бут все така не си намира място. Пътува на стоп чак до Калифорния. На връщане минава пеш през Гранд Каньон. Известно време работи в ресторант в Северна Каролина. После намира работа като шофьор на камион. Никъде не се задържа за дълго.
Майка му изпраща гимназиалната му диплома в център за избор на колеж и при всяко негово прибиране у дома го отрупва с каталози.