Докато Мерил води съпруга си Дон Гъмър по червения килим, репортерка тиква микрофон в лицето ѝ.
– Притеснявате ли се на такива събития, макар да сте професионалистка?
– Да, да можехте да усетите как бие сърцето ми, но не ви позволявам – отвръща сухо тя.
– Носите ли талисман за късмет? – настоява репортерката.
– Да – отвръща Мерил с известно нетърпение – Нося обувки на Ферагамо, защото той е правил всички обувки на Маргарет Тачър.
Обръщайки се към публиката, тя разтърсва рамене и тълпата ревва от възторг. После улавя мъжа си за ръка и тръгва към залата.
Нямаше да са никакви Оскари, ако не бяха безкрайни. Преди да разбере дали тази година е най-добрата актриса, трябва да издържи няколко формалности. Били Кристъл ще влезе в обичайната си роля на водещ. ("Нищо не смекчава световните икономически проблеми като това да гледаш как милионери си раздават златни статуетки.") Осемдесет и две годишният Кристофър Плъмър ще стане най-възрастният носител на "Оскар" за поддържаща роля. ("Когато излязох от майчината утроба, вече репетирах речта си пред академията.") Цирк дьо Солей ще отдаде акробатична почит пред магията на киното. Накрая излиза Колин Фърт, за да връчи наградата за най-добра актриса. Докато изрежда имената на номинираните, тя си поема дълбоко дъх за кураж, а златните обеци трепкат над раменете ѝ. Кратък клип показва как Тачър хока американски чиновник. ("Да бъда ли майка? Чай, Ал?"). После Фърт отваря плика и се усмихва. "Оскар" получава Мерил Стрийп."
Благодарствената реч на Мерил Стрийп сама по себе си е изкуство: едновременно спонтанна и обмислена, скромна и надменна, благодарна и преситена. Разбира се, фактът, че е награждавана често, е част от шегата. Кой освен Мерил Стрийп е печелил толкова много награди, че омаловажаването на постиженията ѝ да се превърне в повтарящ се виц? Сега изглежда, че титлата най-великата жива актриса е прикрепена за нея почти толкова дълго, колкото Елизабет II е кралица на Англия. Суперлативите ѝ се лепят като гербови марки: тя е богиня сред актрисите, способна да потъне във всеки образ, да овладее всеки жанр и бог знае, да усвои всяко произношение. Вместо да потъне в обичайната за над петдесетгодишните забрава, тя опровергава холивудската аритметика и достига висоти в кариерата. Никоя друга актриса, родена преди 1960 година, не може дори да получи роля, освен ако Мерил Стрийп преди това не я е отказала.
Още от първите си роли в края на 70-те тя е възхвалявана за безкрайно нюансираните елементи в своите превъплъщения. През 80-те е космополитна героиня на драматични епопеи като "Изборът на Софи" и "Отвъд Африка". 90-те според нея самата са период на затишие. (Номинирана е за "Оскар" четири пъти.) Държи да подчертае, че в годината, когато навършва четиресет, ѝ предлагат ролите на три различни вещици. През 2002 изпълнява главна роля в жанрово неопределимия "Адаптация" на Спайк Джоунс. Филмът сякаш я освобождава от временния коловоз, в който е затънала. Изведнъж тя може да прави каквото пожелае и всичко ѝ се удава с лекота. Когато следващата година печели "Златен глобус", изглежда почти озадачена.
– Не съм подготвила реч – казва, прокарвайки пръсти през запотения си бретон, – защото сякаш от плейстоцена не съм печелила нищо.
До 2004, когато печели "Еми" за телевизионната адаптация на Майк Никълс на "Ангели в Америка" и тогава смирението ѝ се превръща в прекалена самоувереност. ("Някои дни мисля, че ме надценяват, но не и днес.") Хитовете и шеговитите благодарствени речи продължават: "Златен глобус" за "Дяволът носи "Прада" ("Мисля, че съм работила с всички в залата"), награда на Гилдията на американските киноактьори за "Съмнения" ("Дори не си купих рокля!"). Скоро усвоява изкуството да се шегува със собствената си известност, като омаловажава всепризнатото си превъзходство, макар да го демонстрира щедро.
Затова когато Колин Фърт произнася името ѝ в Кодак Тиътър, това е завръщане, подготвяно три десетилетия, знак, че ренесансът на кариерата ѝ, започнал с "Адаптация", е достигнал своя зенит. Когато чува името на победителя, тя вдига ръка към устните си и поклаща невярващо глава. Докато публиката става на крака, Мерил целува Дон два пъти, приема третия си "Оскар" и се връща към почитаната традиция да не изглежда толкова важна.