Въпреки това контракултурата е по-видима в "Дартмът", отколкото във "Васар". Момчетата ходят с дълги коси – "сякаш гледаш студентки от "Васар" в гръб", спомня си Мерил. На мода са раздърпаните дрехи, "а социалният живот е невероятно достъпен“ – смята Дъдли, – защото всеки може да си позволи стара тениска или нещо от магазина за военни униформи. Всички имаха стари таратайки. И минаваш за напълно готин, без да харчиш нищо освен за питиета в общежитието, а вноската беше 50 цента или долар за буренце с бира".
В самотата си Мерил търси утеха в красотата на Високата долина. Когато не работи като сервитьорка в хотел "Хановер Ин", тя чете на брега на река Кънектикът или отива в църквата "Ролинс", за да си пее самичка. Църквата винаги е празна. Точно такава ѝ харесва. Опитва се да участва в пиеса, но единствената женска роля е спечелена от най-добрата ѝ приятелка. Тя е единствената жена в курса по танци. В курса по драматургия, където преподава професор Ерол Хил от Тринидад, Мерил пише феминистки драми: "силно символични, метафорични, сериозни, но забавни" трактовки на женското освобождение.
Може би дължи разпалеността си на Глория Стейнъм, която произнася реч в началото на семестъра във "Васар" същата пролет. В речта, озаглавена "Да изживееш революцията", Стейнъм се обръща към випуск 1970: "Мъжките ловни занимания винаги се сочат като доказателство за водещата роля на мъжете в племето. Но докато те са на лов, жените строят къщи, обработват земята, развиват животновъдството и усъвършенстват езика. Изолирани един от друг в гората, мъжете често се превръщали в бързоноги, но не особено умни същества".
Дисертацията на Мерил в "Дартмът" е посветена на костюмографията. Прекарва часове на постлания с линолеум под в стаята си в дома "Чоутс" и скицира костюми от различни периоди от театралната история: тесни панталони, фусти, корсети и турнюри. До зимата е създала портфолио, обхващащо много векове, видения на жени, които може да е била или може да стане.
Каръл Дъдли забелязва разлика в образователната стратегия между "Васар" и "Дартмът". "Жените във "Васар" старателно си водеха бележки и усвояваха материала – спомня си тя. – Но тук установих, че мисълта на мъжете е много по-свободна, че имат повече собствени идеи и са готови да отстояват позицията си." Не че мъжете са по-умни. Те са насърчавани да бъдат гласовити и да спорят в клас, докато училищата от Седемте сестри още носят отпечатъка на "Изтънчения живот".
Мерил забелязва същото. "Помня, че във "Васар" си мислех: студентките седят тихо и отговарят на въпроси с критични, обмислени, сериозни отговори", казва тя. В "Дартмът", щом професорът започне да задава въпрос, поне петима се опитват да отговорят. "Беше много вдъхновяващо. Такава инициативност ми липсваше – признава тя. – Средата насърчаваше хората, от тях се очакваше да проявяват активност."
В началото на 1971 г. Мерил събира багажа си и се връща в Пъкипси. Не е лесно да живееш сред преобладаващо мнозинство мъже, но тези няколко месеца в Хановър са я направили по-силна. В час тя имитира инициативността, която е видяла в "Дартмът". Преди професорите още да са задали въпрос, вдига ръка и заявява: "Дори не смятам, че този въпрос е обоснован". Няма значение, че няма представа какъв е въпросът. Видяла е двете страни на огледалото между половете и както знае всяка Алиса в Страната на чудесата, нещата стават все по-любопитни и интересни.
Професор Аткинсън не престава да я включва в пиеси: "Добрият човек от Сечуан" на Брехт, "Скъперникът" от Молиер. През март на последния семестър тя участва в трагедията на Джордж Лило от 1731 г. "Лондонският търговец". Аткинсън избира пиесата, отчасти защото тя предлага добра роля за Мерил: тази на проститутката Сара Милууд, която принуждава любовника си да краде заради нея. Накрая той убива чичо си и двамата са изпратени на бесилото.
За пореден път действието на сцената отразява войната между половете в общежитието. Очернена като "коварна, жестока и проклета жена", Милууд излива чувствата си за мъжкия пол: "Познавала съм мъже от всички съсловия и с всякакви професии, но не намерих никаква разлика помежду им, а по-скоро няколко сходства: всички са еднакво, до крайна степен порочни".
Мерил използва гнева, който е изразила в "Госпожица Юлия". Може би си спомня момчетата от "Дартмът", които блъскат с длани по масите, докато тя отива до тоалетната в библиотеката. Или пък времената ѝ се отразяват. През април предишната година президентът Никсън одобрява нахлуването в Камбоджа и ескалацията поражда горещи дебати в университета. Мерил участва в антивоенното движение в "Йейл", където заедно с Боб Левин провесват от прозорец плакат с надпис "Няма да отидем!", докато студентите ги окуражават с възгласи. Но във "Васар" се чувства разочарована от митингите и откритите огньове, доминирани от момчета, които все още са малцинство. Когато ги вижда да изнасят речи на двора, те ѝ напомнят за подражатели на Аби Хофман10, които се изявяват пред рояк възхитени девойки.