О-Би им възлага "Държавни дела", стара булевардна комедия от 1950 г. Питър Парнел, друг приятел от "Дартмът", е в ролята на политик, който се влюбва в секретарката си. Мерил играе секретарката, роля, която Селест Холм е изпълнявала на Бродуей. Оставени сами на себе си, младите актьори намират текста толкова старомоден, че тайно го пренаписват като комедийна пародия, като Парнел имитира Кари Грант, а Мерил вместо невзрачна секретарка става сексбомба. Когато О-Би идва вечерта на премиерата, той е втрещен, но е твърде късно да ги спре.
Със захлаждането на времето О-Би превръща лятната трупа в зимна. Мерил и още трима актьори заживяват в стара фермерска къща в Удсток с алея за коли, дълга два километра. Когато вали сняг, което се случва почти постоянно, мястото прилича на колониален чифлик като от приказките. "Беше наистина идилично – спомня си Мийк. – Репетирахме в къщата, готвехме заедно и канехме приятели. Добре си живеехме."
Играят в скиорски хижи, в хамбари и ресторанти и прибират декорите на неизползвани стелажи или където им падне. Публиката е уморена и загоряла от слънцето след цял ден каране на ски. Понякога Мерил чува похъркване в тъмното. Тя продава реклами за програмите и пише пиеси, които не показва на никого. Изпълнява главната роля в "Кандида" на Бърнард Шоу в красив стар хамбар, а родителите ѝ идват от Ню Джърси да я гледат. В последния ден от годината приятели от "Дартмът" пристигат от Бостън в два фолксвагена костенурка. В първия ден на 1972 г. се събуждат замаяни и щастливи.
Но Мерил се чувства неспокойна. Колкото и да е забавна нейната "дилетантска група", тя знае, че по-добрият театър се прави другаде. Готова е да бъде истинска актриса, каквото и да означава това. В почивния си ден с Мийк пътуват до Ню Йорк, за да може Мерил да се яви на прослушване за Националната Шекспирова трупа, пътуващ актьорски състав, работещ в "Кубикуло", където тя е играла "Плейбоят от Севиля". Според нея прослушването минава добре, но я отхвърлят, "което тя сметна за невероятно и за лудост", разказва Мийк.
Решава, че ако ще играе истински, а не да се весели по скиорските хижи, трябва да учи актьорско майсторство. Разглежда формулярите за двете най-добри театрални училища в страната – "Джулиард" и "Йейл". Таксата за кандидатстване в "Йейл" е 15 долара. За "Джулиард" е 50, повече, отколкото изкарва за седмица. Мерил пише писмо до "Джулиард", преливащо от справедливо според нея възмущение. Нещо в този дух: "Това само показва каква извадка от населението приемате във вашето училище".
Така избира "Йейл". Като в повечето театрални академии, за прослушването трябва да се подготвят два монолога, един съвременен и един класически. За съвременния избира нещо, в което е сигурна: Бланш Дюбоа от "Трамвай "Желание". За класическия, нещо внушително: Порция от "Венецианския търговец".
"Не иде милосърдието нивга по принуждение.
То благ дъждец е, поръсил от небето към земята, без никой да го кара."11
В покритата със сняг ферма тя упражнява монолозите си. Тръпката идва от прехода между двата образа. В един момент е невротична, сексуално незадоволена и потяща се в жегата на Ню Орлиънс. В следващия е интелигентна, хладнокръвна и говори авторитетно за достойнствата на милосърдието. Тръпката е в метаморфозата. Това тя го умее.
От Удсток лесно се стига до Ню Хейвън. В края на февруари скрежът по кулите на "Йейл" тъкмо започва да се топи под събуждащото се слънце. Облечена в дълга рокля, Мерил е посрещната от Чък Левин, студент първокурсник по актьорско майсторство. Той е брат на Боб Левин, бившето ѝ гадже от "Йейл". Мерил и Боб скъсват, когато той завършва и се премества в Северна Каролина. Разговаряли са за брак (за съжителство без брак и дума не може да става), но за пореден път бащата на Мерил я връща към скромността и почтеността. Той поставя ултиматум на Боб: "Щом искаш да се ожениш за нея, плати последните две години на следването ѝ". Това слага край на въпроса.
В "Йейл" Чък я води в бивша сграда на студентски клуб, превзета от театралното училище. На върха на вехто стълбище има репетиционна зала с малка дървена сцена. Докато Чък чака отвън, Мерил застава пред група професори. Тя им показва Венеция. Показва им Ню Орлиънс.
Питър Мийк гледа през прозореца на фермата, когато вижда колата на Мерил, модел "Наш Рамблър", да се носи по заснежената алея. Тя изскача от автомобила и се качва по стълбите. Ходи важно и наперено. Поглежда го с блеснали очи и се усмихва: "Разказах им играта".
КОНСТАНС
Сигорни Уийвър. Кристофър Дюранг. Уенди Уосърстайн. Мерил Стрийп. Талантите, които се събират в театралната академия на "Йейл" между 1972 и 1975 г., ще утвърдят периода като безспорния златен век на тази школа. Те ще работят заедно в продължение на десетилетия, дори след като бродуейски постановки, хитови филми и награди "Пулицър" изстрелят кариерите им в орбита. Засега са ярки млади актьори, драматурзи и ексцентрици, които шият костюми и се мъчат с Чехов между обраслите с бръшлян стени на "Йейл". Звучи приятно? Но е истински ад.