"Инстинктът ми подсказва, че едно училище, или място, което има претенции за училище, трябва да положи усилие да не съди толкова субективно – казва Сигорни Уийвър. – Всичко беше въпрос на политика. Още не разбирам какво искаха от мен. Още мисля, че имаха някакъв платоничен идеал за актриса в главна роля, който така и не можах да постигна. А и не бих искала."
"През първата година стигнах до терапия – спомня си Кейт Макгрегър-Стюарт от випуск 1974. – Борех се да докажа, че съм достойна и че още имам право да съм там, защото мнозина биваха отрязвани в края на първата година. Мисля, че от осемнайсет станахме дванайсет."
Линда Аткинсън, випуск 1975: "Не се опитваха да надграждат силните ти страни. Целта беше да разрушат всичко и да открият нещо друго в теб, което да изграждат. Което е донякъде тъпо, нали? Ти си донякъде талантлив и Еди-кой си казва: "Изхвърли всичко през прозореца".
Уенди Уосърстайн измисля названието Травматична академия "Йейл". "Когато бях в театралната академия, се страхувах – спомня си Мерил. – За пръв път осъзнах, че това не е нещо забавно, че има тъмна страна." "Йейл" "беше като казарма, обръсваха ти главата. Насаждаха ти смирение. Целта беше да прекършат духа ти, а благодарение на инстинкта си за оцеляване започваш да отсяваш онова, което е важно."
Не подозира нищо от това, когато пристига в Ню Хейвън през есента на 1972 г., след като е приета със стипендия. Знае, че обича природата, рисуването и да играе на сцена, и споделя с новите си състуденти, че любимото ѝ място са Лорентианските планини, северно от Монреал. Току-що е навършила 23 години.
Нанася се в триетажна жълта викторианска къща на ул. "Чапъл", недалеч от Йейлския репертоарен театър. Къщата е била използвана от организацията "Анонимни алкохолици" и понякога някой надзърта през прозорците в очакване да се проведе сбирка. Сега това е място, където студентите идват и си отиват, живеят за няколко месеца, един или няколко семестъра. Първата вечер съквартирантите се събират в кухнята да обсъдят правилата в дома. Решават всеки да надписва своята храна в килера за провизии. Мерил дели първия етаж със студент по режисура на име Бари Маршъл, заедно с жена му и кучето им порода корги на име Литъл Дог.
На втория етаж е Уилям Айви Лонг, конте от Северна Каролина, който никога не е живял толкова на север. След като е учил ренесансова и барокова архитектура в колежа "Уилям и Мери", наскоро е отпаднал от докторантска програма в Чапъл Хил (дипломна тема: "Сватбените фестивали на Медичите"), а сега учи сценичен дизайн в "Йейл" при майстора Минг Чо Ли. Той е последният пристигнал съквартирант и затова още спи на походно легло.
По-късно през семестъра ще се сдобият с друга съквартирантка: висока аристократична красавица на име Сюзън Уийвър, която на тринайсет години решава, че ѝ подхожда по-дълго име и започва да се нарича Сигорни. Всички знаят, че баща ѝ е Силвестър Уийвър, бивш президент на телевизионния канал Ен Би Си, но никой не би го допуснал, съдейки по хаотичния ѝ стил на обличане: хипарски дрипи и рокерски якета, избрани от разделени по цвят купчини, разпръснати из стаята ѝ като камари с боклук. Прилича на богинята Атина, маскирана като скитница. В "Станфорд" известно време е живяла на къща на дърво. Когато Кристофър Дюранг се запознава с нея, тя е облечена в зелено долнище от пижама с помпони, което според нея е част от елфическия ѝ костюм.
През втората година от следването си Сигорни все още изумява факултета. Възприемат я като изпълнителка на главни роли, а тя се възприема като комедиантка. Опяват и за външния ѝ вид, като я сравняват с неоправено легло. На едно оценяване ѝ казват, че изглежда намръщена по коридорите. "Намръщена съм по коридорите, защото не ми дават никакви роли!", сопва се тя. Когато се явява на урока по техника на говора на следващия ден в бяла блуза и перли, преподавателят ѝ се подиграва: "Знаеш ли, Сигорни, не е нужно всички да те обичат". За следващото оценяване намира парче муселин от гардероба, рисува на него гигантска мишена и го закрепва на якето си – знак, че е преследвана. "Стреляйте по мен", казва тя.
Разочарована, Сигорни се изнася от общежитието, за да се отдалечи от училището, и се озовава на етажа на Уилям Айви Лонг.
– Трябва да дойдеш да гледаш "Кабаре" – казва му тя през първата му вечер в Ню Хейвън. – Мои приятели участват в него.