Скоро той седи на маса с карирана покривка и бутилки кианти и гледа най-странното представление в живота си. Изпълняват го двама второкурсници по драматургия: Албърт Инаурато, облечен като майката игуменка от "Звукът на музиката", и Кристофър Дюранг в синя вечерна рокля от тафта. След представлението академик с увиснали мустаци започва да говори надуто за изкуството и театъра. Това е Майкъл Файнголд, който ще стане главният театрален критик във "Вилидж Войс".
"Не знаех какво става – спомня си Лонг. – Не разбирах театъра, който създаваха." Готов е да си събере багажа и да се прибере у дома. На другия ден в кухнята вижда "руса богиня", която се нарича Мерил Стрийп. Когато чува, че Лонг учи дизайн, го пита: "Искаш ли да видиш моите проекти за костюми?". И му показва рисунките си, чудесни като замисъл и изпълнение. "Боже мой – мисли си той. – Тя е актриса и рисува като вълшебница." Вече наистина е готов да побегне.
"Всеки клас в театралното училище смята, че някой е там по погрешка", казва Уолт Джоунс, студент по режисура в класа на Мерил. – Мислех, че този някой съм аз." Разбира се, повечето се тревожат за същото. Но кой би си признал? По-добре да държиш под око състудентите си и да се опиташ да разбереш кой не си е на мястото. Защото, ако не е някой от тях, тогава явно си ти.
*****
Школите по театрално изкуство се основават на опасен вид изчисления. Привлечени театрални индивидуалности на възраст, в която амбицията многократно надминава опита им, и ги постави в толкова малобройна и изолирана общност, че да има вечен недостиг на най-ценните ресурси – внимание, похвали и роли. И все пак театралната школа в "Йейл" притежава своя собствена марка лудост благодарение на един човек: Робърт Брустийн.
С ехтящия си глас и непоклатими идеали, Брустийн властва над театралната школа, сякаш тя е негово лично владение. Създал си име като заядлив театрален критик в "Ню Рипъблик"12 той вярва в евангелието на Арто "вече няма шедьоври": театърът трябва да е предизвикателен, политически и саркастично нов. Ненавижда натуралистичните драми на Артър Милър, величае епичния театър на Бертолт Брехт. Между семестрите прекарва летата в Мартас Винярд, общувайки с хора като Лилиан Хелман, Уилям Стайрън и Джоузеф Хелър. Най-прочутата му книга е "Театърът на бунта".
Години преди да стане декан, Брустийн е учил в театралната академия на "Йейл" като актьор. Смята обучението за архаично. В часовете по фонетика студентите са обучавани да разширяват гласната А и да вибрират съгласната Р. Слушат записи на Джон Гилгуд и се учат да рецитират реплики със "средноатлантическо произношение", което Брустийн смята неподходящо за сцената, тъй като никой не живее насред Атлантика освен рибите. "Всичко беше ветрила, пърхане, поклони и кавги и пиеси от реставрацията", казва той. След година напуска.
Когато Кингмън Брустър, президентът на "Йейл", го кани да поеме програмата през 1966 г., той е изумен. Ако питат него, Йейлската театрална академия е от онези "застояли блата", където театърът отива да умре. Ако приеме, ще му трябва свободата да направи огромни промени: нов екип, нова програма, всичко да е ново. "Планът ми беше да превърна мястото от висше училище, чиято мисия е да изпълнява изисквания и да издава магистърски дипломи, в професионална академия, чиято цел е да създава артисти за американската сцена", пише той в "Създаване на сцени", мемоарната си книга за "бурните години в "Йейл".
Когато следващия семестър Брустийн пристига в Ню Хейвън, той е "либералът на бял кон" според първия му помощник декан Гордън Рогоф. Новата театрална академия на "Йейл" няма да фабрикува "персонажи" каквито виждате във филмите. Тя ще изковава професионалисти за репертоарните театри, които се справят с всичко от Есхил до Йонеско. "Исках да обуча актьор, способен да изиграе всяка написана някога роля – пише Брустийн, – от древните гърци до най-големите експериментатори на постмодернизма." Представете си изумлението му, когато обещаващият млад актьор Хенри Уинклър от випуск 1970 решава да стане Фонзи в ситкома "Щастливи дни".
Съществено за визията му е основаването на Йейлския репертоарен театър, професионална трупа, която ще работи в тандем с академията. Студентите ще играят наред с наети актьори в смели жанрово неопределими продукции, които се подиграват с буржоазния вкус. Има една негова постановка на "Макбет", в която вещиците са извънземни и пристигат с летящи чинии. А Молиеровият "Дон Жуан" започва с "богохулно ритуално жертвоприношение" – богохулно, защото Иейлският репертоарен театър се е подслонил в бившата Баптистка църква на Разпятието. "Бюргерите от средната класа бяха шокирани", споделя Рогоф.