Когато пристига в "Йейл", Брустийн се заклева да ръководи училището като споделена демокрация. Но бурните години – радикализмът, силата на чернокожите, седящите стачки – го преобразяват в тиранин, подобен на Робеспиер. През 1969 година вестник "Йейл Дейли Нюз", някога аплодирал "открития толерантен подход към несъгласието" на Брустийн, вече осъжда неговата "авторитарна и репресивна политика" и призовава за оставката му. Брустийн е предизвикателен. "Опитах се да бъда мек, разумен администратор и се оказах начело на въстания, разцепления и унищожения пише той. – Вече не бях толкова доброжелателен."
Когато Мерил пристига, той е отблъснал почти всички. Бакалаврите в Йейл смятат, че ги ощетява, като не им дава достъп до магистърски програми. Публиката е смутена от експерименталните му програми. Магистрите постоянно се бунтуват. "Знаете ли лозунга на Сара Лий в телевизионните реклами: "Всеки не харесва нещо, но всички харесват Сара Лий" – казва един студент пред списание "Ню Йорк Таймс".
– Тук може да го перифразираме като: "Всеки не харесва някого, но всички не харесват Робърт Брустийн".
Новосформираният випуск 1975 знае до известна степен, че го очаква култ към личността. Но тук се случва нещо странно: когато пристигат в университета за първия си семестър, Брустийн вече го няма. Изтощен от осем години вълнения, той си взема една година почивка като гостуващ критик за лондонския "Обзървър". На негово място изникват поредица дребни тирани, които превръщат първата година на Мерил Стрийп в "Йейл" в мъчение.
*****
В сряда на 13 септември Мерил тръгва по улица "Чапъл", за да присъства на първите лекции. От трийсет и деветимата ѝ състуденти девет са записани в актьорската програма: четирима мъже и пет жени. Според официалния бюлетин на театралната академия програмата се състои от "дисциплиниращ период на обучение, когато всички студенти служат в качеството си на чираци. По време на този период се оценяват техният талант, разширяването на кръгозора им и артистичният им принос към театъра". Ако тази оценка е незадоволителна, студентите са подложени на академична пробация, първа стъпка към изгонването им от учебното заведение.
Два пъти седмично се събират в университетския театър за час по Драма 1, "Въведение в йейлския театър". Преподава го Хауърд Стайн, когото Брустийн е определил за изпълняващ длъжността декан. Стайн е обичан от всички, той е закрилиикът на Брустийн, усмихнатото и насърчаващо добро ченге, към когото се обръщаш, когато си затруднен.
В понеделник, сряда и петък сутрин има Драма 128, "Техника на говора", с упражнения по "правилно дишане, звукоизвличане, произношение и упражнения по правилна дикция". Във вторник и четвъртък има Драма 138, "Сценични движения", за обучение по "акробатика, пантомима и изразителност на жестовете и телесна композиция". Това е територията на Мони Яким и Кармен де Лавалад, бивша примабалерина, постъпила в театъра с надеждата да се прояви като актриса.
Тези часове са приятни за Мерил заради прагматичната им насоченост. "Нещата, за които наистина мисля сега и разчитам на тях, са физически неща", казва тя по-късно. В часовете по движение те учат за отпускане и сила. По "Техника на говора" четат сонети и учат, че мисълта е дъх и дъхът е мисъл. "В часовете по пеене, където хората не са певци, Бетси Париш казваше: "Няма значение, пеенето е израз, то е концентрирано, невъзпрепятствано от мозъка и вашите неврози. То е чисто. То е музика. Идва от същината ви". Научих всички тези неща. Обаче актьорското майсторство... Не знам как някой те учи да играеш."
И все пак актьорското майсторство се преподава в Драма 118 – курсът, от който Мерил след време ще се ужасява. Всеки вторник, сряда и четвъртък следобед студентите влизат в зала "Върнън", преустроен студентски клуб, където се е състояло първото ѝ прослушване. В мазето е Кабаре "Йейл", небрежно разтурено черно помещение, където студентите по актьорство се отпускат и поставят своите етюди, колкото и импровизирани и странни да са те. Точно над него има и слабо осветено от слънцето широко студио с дървен под, осеяно със сгъваеми столове и закачалки за костюми. Именно там се събира класът за Драма 118 с цел да се "установи колективен подход към работата" и да се усъвършенстват специализирани умения като "импровизация, изучаване на сцени, цирк, анализ на текст и маски" под ръководството на Томас Хаас.
"Том Хаас беше проклятието на Мерил – казва Брустийн. – Беше и мое проклятие, както се оказа. Беше нещастен човек и притежаваше непогрешимата способност да избира най-талантливите хора в класа и да се опита да ги изхвърли, защото са талантливи." Други имат по-топло отношение към него. Състудентът на Мерил Стив Роу го нарича "едно от светилата" – толкова гениален, че Роу го следва в "Йейл" от "Корнел", където трийсет и четири годишният Хаас е защитил докторантура. Но випуск 1975 е в конфликт с него от самото начало. Помежду си се подиграват на неговия "поглед-стена": едното око гледа насам, а другото натам. Говори се, че съпругата му го е напуснала, за да влезе в женското движение, като го е изоставила с двама малки синове: онзи вид ултрамодерна семейна динамика, която ще вдъхнови "Крамър срещу Крамър".