На упражненията по импровизация е по-изобретателна от всички, сякаш десетки възможности изпълват главата ѝ, когато и една е достатъчна.
В един момент Хаас нарежда всеки да мине през въображаема врата и без думи да обясни откъде идва и къде отива. Не могат да използват лицата си, само телата. Мерил е облечена в дълга туника с качулка. Докато стои с лице към вратата, тя прибира ръце в ръкавите и обръща туниката така, че качулката да покрива лицето ѝ. То е не само безизразно, но и скрито. "Само с начина, по който изпълни упражнението, тя ни победи", казва Уолт Джоунс.
В часа по движения на Мони Яким карат студентите да се носят из стаята като листа на вятъра. Актьорите залитат из залата с ръце на хълбоците, избягвайки погледите си, за да не избухнат в смях. "Всички летяхме из стаята и се правехме на глупаци, а тя стоеше в поза за модерен танц, опряна до стената", спомня си Джоунс. Друг студент прелита край нея и я пита: "Какво ти става?", а Мерил сухо отвръща: "Закачих се на клонче".
В употреба влиза нов израз: "направи го като Стрийп". Уилям Айви Лонг го определя по следния начин: "Превземи сцената. Овладей образа си. Накарай ни да те гледаме". За добро или зло, сега тя определя стандарта за своите състуденти.
Омаловажава растящата си репутация с игрив хумор. Един ден след репетиция двамата с Джоунс се забавляват на пианото. Джоунс се преструва на неин акомпанятор в нощен клуб, докато тя пее песента на Робърта Флак "Когато за пръв път видях лицето ти". "Колко дълго мислиш, че мога да задържа тази нота?", пита го тя. Той изсвирва фразата "Когато за пръв път...". Докато Мерил задържа нотата, Джоунс отива до фоайето да проведе телефонен разговор. Когато се връща, тя все още пее "пъъът". Той сяда, изсвирва следващия акорд и песента продължава. "Направихме го само за себе си – обяснява той. – Нямаше друг наоколо."
След като упражняват сцената на смъртта си седмици наред, Хаас най-после разрешава да продължат. Ще изпълнят пиесата на Чехов "Три сестри", но с някои особености. Всеки актьор ще изтегли името на герой от шапка, независимо от пола. Мерил изтегля Маша, средната сестра. В сцените им е разрешено да говорят само с цифри, или да изберат една дума от всяка реплика и да я повтарят многократно. Идеята е да се намери силата в поезията, да се гмурнат под езика и да изровят скъпоценния подтекст.
Алън Розенбърг играе Сольоний, грубия армейски капитан. В една сцена той заявява, че когато жените философстват, резултатът е "нищожен". Маша му отвръща: "Какво имаш предвид, ужасни човече?". Мерил свежда репликата до думата "какво", която запраща към Розенбърг като залп стрели. "Какво. Какво? КАКВО!" "Каза го поне трийсет пъти – спомня си Джоунс. – А Алън сякаш потъна в земята."
В действителност той се влюбва безумно в нея.
"Изпитвах болезнено несподелена любов към Мерил", казва Розенбърг. Тъй като и двамата живеят в Ню Джърси, по празниците пътуват заедно. Той ѝ гостува на Коледа и се запознава със семейството ѝ. Някои уикенди отиват в Ню Йорк – или да гледат нов филм на Ингмар Бергман, или да гостуват на някой приятел, където свирят на китара, пеят и забравят да излязат. Розенбърг не приема сериозно импровизационните игри на Хаас и непочтителното му отношение заразява и Мерил. "Понякога, когато беше с мен, се държеше като лошо момиче", спомня си той. През януари 1973 г. заминават за Вашингтон да протестират срещу второто встъпване в длъжност на Никсън. Мерил не е политически активна колкото Розенбърг, но пропуска лекции, за да отиде. От факултета забелязват отсъствието ѝ.
Проблемът, поне за Розенбърг, е Фил Касноф. Когато я посещава в почивките от участието в "Годспел", другите студенти забелязват, че е привлекателен мъж. Мерил не само е идеалната фехтувачка, акробатка, певица и импровизаторка: тя има и приятел с идеална външност. Но Фил я посещава рядко и дори когато е там, се носи по периферията на сплотения и стресиран малък свят на студентите от академията. Мерил става все по-близка с Розенбърг и жонглира с вниманието на двама много различни ухажори: прекрасния принц и дворцовия шут.
Междувременно упражнението "Три сестри" достига своята кулминация, тричасова презентация пред факултета. Майкъл Посник, преподавател и режисьор, си припомня: "В средата на сцената имаше диван. На дивана беше Мерил Стрийп в ролята на Маша с книга. Лежи на дивана, държи книгата и я чете. Дадох си сметка, че тя обладава дивана. Изведнъж разбрах нещо за нея, което никога не бях забелязвал дотогава".