Подобно на други, Посник осъзнава, че Мерил има много по-големи амбиции от състудентите си. Поема повече рискове, прави по-странни избори. През пролетта първокурсниците вече се наричат класът на Мерил Стрийп, макар че изразът може и да крие сянка от неодобрение. Тогава Хаас прави нещо, което никой не е очаквал: подлага я на пробация.
В това няма никакъв смисъл. "Класът ни сам се е кръстил на нейно име, а този глупак подлага именно нея на пробация! – разказва Уилям Айви Лонг. – Разбира се, всички предполагахме, че й завижда. Бунтувахме се срещу него заради поведението му." Розенбърг се тревожи, че вината е негова, защото тя прекарва твърде много време с него. Той не е подложен на пробация, защото за него няма високи очаквания. Но с нея е различно.
"Том ни обясни, че няма нищо, което тя да не може да направи, но според него не се старае достатъчно – обяснява Уолт Джоунс, който забелязва, че Хаас е облян в сълзи на края на "Три сестри". – Помня, че си помислих: това са глупости. Кой би могъл да стори повече от нея?"
Дори преподавателите са озадачени. На едно факултетско събрание Хаас се изказва за таланта ѝ: "Не, не вярвам в него. (поред мен му липсва бъдещ потенциал". Посник не вярва на ушите си: все едно да стоиш пред Емпайър Стейт Билдинг и да се оплакваш, че ти скрива слънцето.
"Той каза, че потискам таланта си от страх да не се конкурирам със състудентите си – спомня си Мерил. – В това имаше доза истина, но нямаше причина да ми отправя предупреждение. Аз само се стараех да бъда свестен човек, да защитя магистърска степен и да завърша академията." Освен това тя започва да се съмнява в концепцията на Хаас за характеристиката на героите. "Той казваше: "Щом влезете в стаята в някоя пиеса, публиката трябва да знае кой сте". А според мен щом напуснете някоя стая, половината публика трябва да знае кой сте, а другата половина трябва да не е съгласна с първата."
За пръв път заклеймена като проблемно дете, Мерил се задълбочава в работата си. Студентите по актьорско майсторство репетират "На дъното" от Максим Горки, чието действие се развива в руски приют за бедстващи хора. За първи път по-горните випуски от академията ще видят как работят първокурсниците. Албърт Инаурато, тогава втори курс драматург, присъства на представлението с очакване, а може би дори с надежда за катастрофа. "Всички казваха: "Отвратителни са, нито един не става за нищо. А хубавицата е просто ужасна. Наистина не я бива".
"Хубавицата" е Мерил Стрийп, която играе съпругата на пазача. В апогея на трето действие тя напада собствената си сестра в пристъп на ревност, като я блъсва по стълбите и я попарва с ведро гореща вода. След представлението във фоайето се говори за "очарователната" актриса, която играе Василиса, въпреки насилието, което е проявила на сцената. "Знаех, че това момиче явно е предопределено за нещо много голямо – казва Майкъл Файнголд, – защото ако можеш да направиш това, а после всички да говорят колко си очарователен, явно притежаваш голяма власт над публиката."
Дори Брустийн добива представа за способностите на Мерил. През декември той се връща от Лондон за осем дни. Следобедът на последния ден от занятията академията дава коледно тържество в Кабарето. По масите има водка и портокалов сок, а студентите изпълняват нецензурни интерпретации на поп песни от петдесетте. След дългия семестър това е добра възможност да изпуснат парата. Но за първокурсниците това е нещо като прослушване: техният шанс да направят впечатление на всевластния декан. В своите мемоари Брустийн пише: "Направи ми особено впечатление една много красива и талантлива актриса, първокурсничка от "Васар", на име Мерил Стрийп". Най-после намира актриса с "упоителен сексапил, съчетан с усет за комедия", която да играе Лулу в "Земният дух" на Франк Ведекинд, макар че така и не я вижда в ролята. Но той не знае колко малко Том Хаас одобрява предполагаемия ѝ талант.
През пролетта настъпва известно облекчение, когато Хаас е изтеглен да режисира пиеса на Брехт в Йейлския репертоарен театър. Алън Милър, доцент по актьорско майсторство, идва да режисира първокурсниците. Никой не страда от отсъствието на Хаас, но са притеснени. Докато Хаас е академичен, Милър е по-"уличен". Роден в Бруклин, той не обича превземките и предпочита анализ на сцените вместо импровизации. Подходът му е съвсем различен.