На Хаас не му е забавно. "Все още имаше зъб на Мерил – смята Дюранг. – Освен това мислеше, че тя отвлича вниманието от монолога на друг герой на края на пиесата. Хаас ѝ нареди да се отдръпне и тя го направи." Дни преди техническата репетиция съдбата ѝ прави подарък. Хаас се разболява от грип и оставя второто действие на своите асистенти, които се връщат към първоначалния смахнат тон.
След като се възстановява, той сякаш е приел новото откачено темпо. По време на една репетиция седи в публиката и щрака с пръсти – "По-бързо! По-бързо!" – докато актьорите се мъчат да наваксат. По време на коментарите на репетицията Мерил казва пред всички: "Това беше най-неприятното нещо, което съм преживявала в театъра досега".
Хаас я поглежда безизразно. "Аха – казва той. – Ето ти бележките." Премиерата на пиесата е през пролетта на 1974 г. Колкото и да е откачена и загадъчна, студентите я възприемат като свой хит с непочтителния хумор, който са изковали в Кабарето. В центъра на събитията, или по-скоро обикаляйки около периметъра, е Мерил Стрийп. Накрая, по причини, неизвестни на никого освен на драматурзите, Констанс се слива с госпожица Хавишам от "Големите надежди". В ефирна булчинска рокля, създадена от Уилям Айви Лонг ("За пръв път работих с копринен тюл"), тя излиза с инвалидната количка, осветена от розов прожектор, и изпява тъжна песен:
Питате се дали плаче непретенциозната преводачка.
Възможно ли е тя да е матрицата, звездата на шоуто.
Ако е така, да знаете,
че никога няма да се откаже.
Карикатурата не просто преминава в патос. Тя демонстрира вокална сръчност, като прави преход от мюзикълско пеене към крехка ефирна висока нота на "откаже", която заглъхва като спихнат балон. Някои предполагат, че е съпруга на преподавател, актриса на поне петдесет или шейсет години.
Първите няколко вечери по време на бисовете, докато публиката аплодира, тя приближава инвалидния стол до първите редове и заплашва хората с бастуна си и с викове: "Вървете си у дома!". Драматурзите харесват импровизацията, но Хаас ѝ нарежда да престане. Затова следващата вечер тя имитира инфаркт и умира драматично. "Знаехме, че прави напук на Том", казва Дюранг.
Изпълнението на Мерил, казва Майкъл Файнголд, съчетава "нечувана екстравагантност и пълна достоверност". Нищо не е фалшиво, нищо не е пресилено. Заблудите на Констанс са абсолютно логични за нея, което ги прави още по-забавни. Боби Луис смята, че това е най-изобретателното фарсово изпълнение, което е виждал.
Най-важното е, че тя впечатлява човека, чието мнение наистина има значение: Робърт Брустийн. Пиесата отговаря на представата му за антинатуралистичен Брехтов театър, както и изпълнителката на главната роля. "Мерил беше неузнаваема в тази роля – спомня си той в "Създаване на сцени". – Орловият ѝ нос бе превърнат във вещерски клюн с брадавица на върха, очите ѝ под тежките клепачи гледаха с помътен поглед, прекрасният ѝ глас пращеше от яростна властност. Това изпълнение несъмнено показа, че е голяма актриса."
Накрая пише в дневника си: "Мерил Стрийп, истинско откритие". Изпълнен с възторг, той програмира "Идиотите Карамазови" в репертоарния театър същата есен.
*****
Тъкмо когато Мерил се утвърждава на сцената, любовният ѝ живот се усложнява. Всеки от двамата ѝ ухажори Фил Касноф и Алън Розенбърг е наясно със съществуването на другия. Връзката ѝ с Алън е неустановена: нещо повече от приятелство и по-малко от любов. Това е достатъчно да дразни Фил, който е избран за ролята на Тийн Ейнджъл в бродуейската постановка на "Брилянтин".
Ситуацията стига до развръзка една вечер посред зима, когато и двамата мъже се озовават в квартирата на Мерил. Фил е дошъл в града, без да предупреди, и очаква да се види с приятелката си. Но тя има планове с Алън. Когато се отказва от тях, той силно се разгневява. Съперниците започват да си крещят.
– Защо си тук, по дяволите?
– Аз трябваше да съм с нея тази вечер!
Преди да стигнат до размяна на удари, двамата мъже осъзнават, че Мерил е изчезнала. Тяхното мъжкарство ѝ е дошло до гуша и тя е излязла навън без палто. Не само, че времето е мразовито, но улиците на Ню Хейвън са опасни по тъмно и студентите постоянно се пазят от крадци след дългите часове в репетиционната зала. Алън и Фил излизат да търсят Мерил, като продължават да се карат. Но няма полза, тя е изчезнала в нюхейвънската нощ.
Двамата с Фил са заедно повече от година и Алън знае, че е в неизгодна позиция. Все пак той е на разположение, когато Фил отсъства. През уикендите двамата ходят на Кейп Код и той ѝ прави подаръци: стъклени мъниста, коледна чиния от магазина на родителите си. Мерил споделя тревогите си с него: тя се бои от професионален провал, "постоянния ѝ страх да не успее", както го нарича Алън. Завладяна е от книгата "Граници на растежа" за това как цивилизацията някой ден ще изтощи земните ресурси. Спалнята ѝ гледа към тих площад, но ѝ липсват горите на Бърнардсвил. "По-късно разбрах, че това е най-тихото място в Ню Хейвън – спомня си тя. – Само че аз го смятах за най-шумното място на земята, толкова шумно, че нощем не можех да спя."