Алън решава да играе вабанк. Един ден, когато Мерил гостува в апартамента му, той ѝ предлага брак. Тъй като знае, че шансовете са малки, го прави без подготовка: без да коленичи и без пръстен. Но предложението му е сериозно. "Мисля, че може да постигнем чудесни неща заедно", казва ѝ той.
Известно време разговарят за това и се смеят. Постепенно разговорът преминава към друга тема. Тя не е отговорила с да или не, което всъщност означава не. Алън знае, че Мерил не го възприема сериозно, поне не колкото той нея. Фил все още е в картинката, а дори да не беше така, тя не е готова да се омъжи за никого.
През февруари Боби Луис разделя класа на две: половината ще играят "Балконът" на Жьоне, а другата половина "Последният анализ" на Сол Белоу. Мерил е в ролята на момичето пони в "Балконът", малка ексцентрична роля, за която носи корсет, ботуши с връзки, мрежести чорапи и конска опашка. Алън изпълнява главната роля в "Последният анализ", която Белоу първоначално е написал за Зиро Мостел (който я отказва заради "Цигулар на покрива"). Ролята плаши Алън – той е млад човек, не импозантен еврейски чичо.
Както при Мерил, нервността му се отразява физически. Страда от тежка дехидратация и се налага Мерил да го заведе в университетската болница. След няколко дни на легло той се връща навреме за представлението. След това приятелите му се събират зад кулисите и го поздравяват за това, че се е справил с невъзможното. Но освен това му казват, че Боби Луис е излязъл по време на антракта. Розенбърг е вбесен. Следващия час Луис подробно критикува първото действие. Когато започва да прави по-общи забележки за второто действие, Алън вдига ръка.
– Извинявай – казва той, – но чух, че си напуснал салона след първо действие. Тогава защо говориш за второто?
Луис признава. Не е харесал режисурата. Лицето на Алън почервенява.
– Боби, всички сме платили много пари, за да учим тук – казва той. – Ако не ти харесва начинът, по който сме режисирани от студентите режисьори, може би трябваше да останеш и да гледаш пиесата. Може би щеше да ни помогнеш!
След като ядосан напуска часа, отива при Хауърд Стайн и му казва, че се оттегля от програмата. Два дни по-късно освобождава апартамента. Няма време за сбогувания дори с Мерил. И все пак знае, че скандалът с Луис е само фасада. Ако Мерил бе приела предложението му, той би преглътнал цялото напрежение, нараненото си его и всички глупости. Без нея какъв е смисълът? "Всъщност бягах от нея – признава Алън. – И от чувствата си към нея."
Класът по актьорско майсторство намалява с двама.
*****
Сезонът на Йейлския репертоарен театър завършва с квакане. В Лондон Брустийн е поканил бродуейския режисьор Бърт Шевелъв да постави музикална версия на пиесата "Жабите" на Аристофан в плувния басейн във физкултурния салон "Пейн Уитни". Представлението ще бъде един вид лекомислена следсезонна чучулига и ще даде възможност да се спечелят бързи пари за театъра.
За композирането на песните Шевелъв кани Стивън Зондхайм, с когото са написали мюзикъла "Смешна случка на път за форума". На четиресет и четири годишна възраст Зондхайм е по средата на поредица забележителни мюзикъли, сред които "Компанията" и "Щуротии". Със Зондхайм пристига неговият оркестратор Джонатан Туник, а с Туник пристига цял оркестър. Скоро следсезонната чучулига се превръща в пищна бурлеска, в която участват шейсет и осем души, сред които двайсет и един плувци в жабешки костюми и мрежести бандажи, взети назаем от отбора по плуване на "Йейл".
За да запълни хора, Брустийн ангажира всеки студент в академията, който му попадне, включително Кристофър Дюранг, Сигорни Уийвър и Мерил Стрийп. Никой не знае точно какво става. "Помня, че влязох, потопих се в басейна, приближих се до Крис Дюранг и го попитах: "Какво става? – разказва Кейт Макгрегър-Стюарт. – Той отвърна: "Не знам!"." Отегчени и развеселени, членовете на хора се шегуват как ще хвърлят Зондхайм в басейна. Ралф Редпат, който играе Ърнест Хемингуей в "Идиотите Карамазови", кара Мерил да го учи да плува в стил бътерфлай.
Зондхайм, според когото цялата история е унизително непрофесионална, възприема Брустийн като академик, който му се подиграва, без да притежава продуцентски умения. (А и фактът, че Брустийн е критикувал творбите на Зондхайм в печата, не помага.) Междувременно Брустийн е ужасен колко разточително става представлението, особено заради участието на цял куп бродуейски егоцентрици. На една от репетициите той публично благодари на компанията и екипа за усилената работа. След това Зондхайм избухва срещу него, че е пропуснал да благодари на музикантите. На всичко отгоре акустиката в басейна е ужасна до степен, че Зондхайм добавя един стих към встъпителния номер: "Ехото понякога трае с дни... дни... дни...".