Когато са дежурни по костюми, което е задължително за всички студенти в академията, Мерил и Уенди кърпят рокли и се разсмиват взаимно. Но в смеха на Уенди има нещо, което безпокои Мерил: той прилича не толкова на искрен изблик, колкото на изкуствен дар на общо благоразположение. "Винаги ми се струваше самотна – спомня си Мерил, – и колкото по-весела и усмихната беше, толкова по-самотна изглеждаше."
Мерил остава в Ню Хейвън за първия сезон на Лятното кабаре, извънсезонен продукт на управлявания от студенти театър. Онези, които остават, поставят десет (почти нерепетирани) пиеси за десет седмици. Една седмица Мерил е Лейди Синтия Мълдун в "Истинският инспектор Хаунд" на Том Стопард. На следващата е Беатриче в "Много шум за нищо" или озлобената сестра в пиесата на Дюранг "Сватбата на Бет и Бу", за която Кабарето е превърнато в католическата църква "Дева Мария на вечните мъки" и бинго зала. За костюми използват всички вехтории, които Уилям Айви Лонг намира да се търкалят наоколо, а декорите се държат на честна дума. Преди представление на "Дракула е жив" машината за пушек остава без течност и бандата я заменя с минерално масло от аптеката, което превръща целия театър в мазно и миризливо блато.
Без климатизация в Кабарето е адски горещо. Въпреки това някои от трупата живеят на третия етаж, докато университетската полиция не ги изгонва. В събота Мерил прави пържени филийки за всички в апартамента си извън кампуса. Преди представленията сервират чийзкейк и сода, тайно избутвайки хлебарките от чиниите, преди да ги сервират. После стоят до късно, за да почистят за следващия ден. В любимата им кръчма на улица "Чапъл" упражняват Йейлско разтягане: когато се готвят да одумват някого, въртят глави, за да проверят кой може да ги чуе.
Една седмица трупата е толкова изтощена, че решават да поставят нещо съвсем импровизирано. Резултатът е "радиопредаване от 40-те" – пародия от времето на войната. Облечени в меки шапки и кожени палта (при което едва не получават топлинен удар), актьорите измислят представлението в движение, използват стари лентови микрофони и мятат натрошен стиропор над главите си, за да изобразят сняг. Солото на Мерил е джаз парчето You Go To My Head от 1938 г. "Човек се разтапяше като го слуша", казва Уолт Джоунс, който пренася представлението на Бродуей без Мерил. На втората вечер опашката за билети се извива до съседната улица. Никой не знае как се е разчуло толкова бързо.
Насред веселбата Мерил гледа напред в бъдещето. Не научава много за актьорската игра от Боби Луис, но той ѝ намира агент от новосформираната "Ай Си Ем Партнърс": Шийла Робинсън, единствената афроамериканка във фирмата. Междувременно чрез Алвин Епстайн, актьор ветеран в Йейлския репертоарен театър, тя получава първия си професионален ангажимент за дублаж. Семейният анимационен екип Джон и Фейт Хъбли адаптират теорията на Ерик Ериксон за осемте стадия на психосоциалното развитие в поредица от анимирани портрети, наречени "Всеки се вози на въртележката". Мерил и състудентът ѝ Чък Левин са наети за "Шести етап: ранна зрелост".
Двамата актьори отиват в звукозаписно студио в Ню Йорк, където им показват сценария и ги карат да импровизират сцена, драматизирайки конфликта "интимност срещу изолация". Те импровизират очарователна седемминутна сцена между млада двойка в гребна лодка. Когато мъжът се набожда с тресчица, жената нежно я маха с безопасна игла. Докато се отдалечават, лицата им се превръщат в двулики маски. Двамата се питат поотделно: дали ще бъдат заедно след две години? Въпросът вероятно отеква в съзнанието на Мерил, докато претегля влечението си към двамата си ухажори Алън и Фил.
При друго пътуване до Ню Йорк тя гледа Лайза Минели в театър "Зимната градина". Прямото и хладнокръвно изпълнение – много далеч от сценичните студии, които тя изпълнява в академията – я кара да преосмисли представите си за актьорската игра.
"Ако не бях защитена от това, че гледам пиеса, бих умряла – казва тя по-късно. – Но научих нещо, докато гледах Лайза Минели. Срещата и говоренето на истината са първоначалните стъпки в актьорството. Но има и по-нататъшен скок към разбирането на важността на дарбата, искрата и вълнението. "Изпълнението" е последното лустро. То е средство да привлечеш публиката към образа си."
*****
През третата година на следването Мерил влиза в Йейлския репертоарен театър като член на трупата, за което получава карта за членство в актьорския профсъюз. Брустийн, който е наясно с дарбите ѝ, я включва в първата пиеса за сезона, адаптация на "Бесове" на Достоевски, която ще бъде режисирана от полския кинематографист Анджей Вайда. За ролята на Ставрогин той наема жилестия млад актьор Кристофър Лойд.