Вайда говори чрез преводач – никой не е сигурен доколко разбира английски. Но той е запленен от Мерил и Кристофър Лойд и дори добавя допълнителен диалог специално за тях. Казва на Файнголд, литературния мениджър на театъра: "Отрязах тази сцена в Краков, но тук я включвам, защото вашите актьори са много по-добри".
С Вайда пристига полската кинозвезда Елжбета Чижевска, напуснала родината си, тъй като съпругът ѝ, американският журналист Дейвид Халберстам, е изгонен заради критика на комунистическия режим. Чижевска има особен начин на работа, който очарова Мерил. В края на първо действие тя пълзи по сцената и крещи на Лойд: "Антихрист! Антихрист!" със свирепост, която сякаш разтърсва сградата на театъра.
Но значението на познанството на Мерил с Чижевска ще стане очевидно едва след години. Когато приятелят на Брустийн Уилям Стайрън пише романа си "Изборът на Софи", той използва полски изрази от речта на Чижевска. Няколко години по-късно, когато Мерил играе ролята на Софи във филма, състудентите ѝ от "Йейл" забелязват нещо странно: това е Чижевска, или поне елементи от нея, пречупени както от Стайрън, така и от Стрийп.
След Достоевски театърът се обръща към негова пародия: постановка на голяма сцена на "Идиотите Карамазови". Мерил преработва ролята на Констанс Гарнет без режисурата на Том Хаас, когото Брустийн е изгонил, подтикнат от някои студенти. Въпреки това, когато започват репетициите, напрежението е голямо. Кристофър Дюранг и Албърт Инаурато, пакостливите Туидълдъм и Туидълди, са се дистанцирали. Причината е Уенди Уосърстайн. Увлечението на Уенди по Крис отвращава Албърт, който се чувства изместен. Той забелязва как Уенди чака Крис след лекции като влюбена ученичка, явно насочила усилията си в грешна посока. Според Албърт Уенди "е отровила" приятеля му, използвайки неговата несигурност. "Когато се мразиш, а някой те обича точно заради онова, което мразиш в себе си, е много трудно да не откликнеш", казва той по-късно.
Брустийн се разпорежда на репетициите, което дразни актьорите. Дори пред Крис, който играе Альоша, Брустийн се меси в текста. Крис е толкова стресиран, че получава обрив по гърдите. Когато Линда Аткинсън, която играе госпожа Карамазова, възразява, след като Брустийн отрязва една от репликите ѝ, той изкрещява: "Можеш да напуснеш училището ми!".
"Добре", вика тя от сцената. (Въпросната реплика е "Да".)
Дори изисканият Уилям Айви Лонг, който прави костюмите, стига до точката на пречупване. Проектирал е прокъсана черна дантела върху пурпурен плат за проститутката Грушенка.
– Тя би трябвало да е курва – казва му Брустийн. – Прилича на херцогиня!
– Но, декан Брустийн...
– Промени я!
Докато Брустийн се отдалечава, Уилям не се сдържа и извиква:
– Майната ти, Боб!
Брустийн се обръща и се усмихва като Чеширския котарак. Междувременно Мерил трябва да пресъздаде комедийната магия от предишната година, този път на много по-голямо пространство. Сцената е наклонена напред и Мерил трябва постоянно да внимава да не се катурне от нея заедно с инвалидния стол. Една вечер се налага Дюранг да се пресегне и да я хване, преди да се килне върху първия ред. И все пак на нея ѝ харесва да играе в инвалиден стол: "Ограничен си, но това те освобождава".
Репертоарният театър привлича публика не само от театралната академия, а и критици от всички вестници от околните градове. Смахнатата Констанс Гарнет на Мерил, която решително е превзела пиесата, се превръща в неин официален дебют. Възторжени критики идват от "Стратфорд Нюз" и "Хартфорд Курант". Дори Мел Гъсоу от "Ню Йорк Таймс" отбелязва: "Звездната роля е на преводачката Констанс Гарнет. Мерил Стрийп я представя като побъркана стара вещица (пиесата също е откачена) в инвалиден стол, обслужвана от иконом на име Ърнест, който накрая си пръсва мозъка".
Ако Брустийн не е бил наясно преди, сега вече разбира: Мерил е тайното му оръжие. До края на сезона тя ще играе навсякъде, постоянно, независимо дали ѝ харесва.
*****
Трудно е да бъдеш аутсайдер, но понякога не е по-лесно да бъдеш фаворит. Уенди и Сигорни знаят какво е да работиш в сянка, поне що се отнася до Брустийн. Мерил вече е твърдо от другата страна, главната актриса в професионална трупа. През сезона 1974-1975 тя участва в шест от седемте постановки на Йейлския репертоарен театър. Чувства се нещастна.