Тя е изтощена. Партньорът ѝ на сцената е избухлив. Учителят ѝ по актьорство не я одобрява. Стомахът ѝ страда от стреса. А състудентите ѝ са разстроени заради многото време на сцената, което получава – не че Мерил има избор по въпроса.
Накрая отива в кабинета на Брустийн и заявява: "Напрежението ми идва в повече. Искам да бъда освободена от някои ангажименти".
"В такъв случай – отвръща Брустийн, – ще бъдеш подложена на академична пробация." Но това е по-скоро заплаха, отколкото компромис. Тя не иска да бъде изхвърлена от академията.
Мерил е избрана за ролята на Елена в "Сън в лятна нощ", последната постановка за сезона. Възможно ли е да се измъкне? Брустийн пребледнява: знае, че тя е идеална за ролята. Вместо това възразява, защо не приеме ролята на Елена, а дубльорката ѝ да поеме ролята в "Бащата".
– Невъзможно! – отвръща Мерил. – Рип няма да го понесе. Той наистина ме възприема като своя дъщеря. Ако някой се появи на мое място, дори и да го предупредиш, веднага ще спре представлението и ще пита: "Къде е Бърта?".
Двамата са в безизходица. Мерил излиза от кабинета му, все така ангажирана до края на сезона. Разстроена, тя посещава училищния психиатър, който я успокоява:
– Знаеш ли какво? След единайсет седмици ще се дипломираш и вече никога няма да се конкурираш с пет жени. Ще се състезаваш с пет хиляди и това ще е облекчение за теб. Ще бъде по-добре или по-зле, но няма да бъде като сега.
И все пак това са единайсет дълги седмици, а настроението в училището е по-враждебно от всякога. По Коледа Боби Луис претърпява сърдечен пристъп, предизвикан от напрежението да ръководи катедрата по актьорско майсторство. Той моли дотогавашната си асистентка Норма Брустийн да заеме мястото му. Второкурсниците са бесни, че съпругата на декана става техен преподавател, без да се посъветват с тях. Изпращат телеграма на Луис, който е на легло, и в нея споделят своята "изненада" и "разочарование". В "Йейл Дейли Нюз" се появява заглавие: "В театралната академия назрява разкол".
На Брустийн му идва до гуша. "Училището е пълно със завист и злоба на духа – пише той. – Мисля, че предпочитах революцията." Той събира всички актьори второкурсници в Експерименталния театър и им раздава непопълнени молби за напускане. Ако някой е недоволен, информира ги, може да попълни формулярите и да напусне. Никой не приема предложението му.
На кого му пука, че Брустийн по собствените му думи е "Чингис хан, който управлява с тиранията на Сталин"? Длъжен е да ръководи академията. Фантазира си как ще напусне или ще разформирова цялата програма, но Норма къса писмата с оставката му. На Великден същата година той кани Мерил и Чък Левин на вечеря и обсъжда с тях бъркотията в актьорската програма. Явно ги възприема като хора, на които има доверие.
На Мерил ѝ остава още една постановка: "Сън в лятна нощ" с Кристофър Лойд в ролята на Оберон. Въпреки изтощението ѝ Елена е неустоима роля: красива, но дива, смешна, но меланхолична. Режисьорът Алвин Епстайн има романтична визия, съчетавайки текста на Шекспир с музиката на Хенри Пърсел за "Кралицата фея". Декорът е увенчан с гигантска блещукаща луна, направена от пуканки, а сърдитите любовници Елена, Хермия, Деметрий и Лизандър ще захвърлят костюмите си в течение на пиесата, сякаш сливайки се с горския пейзаж. Епстайн постоянно спори с диригента Ото-Вернер Мюлер и му остава малко време да мисли за любовните двойки. Това притеснява четиримата актьори, които трябва да изпълнят една от най-сложните комедийни Шекспирови сцени. "Алвин изобщо не режисираше сцената – казва Стив Роу, който играе Деметрий. – Каза ни: "Идете в някоя стая и го измислете". И ние го сторихме. Върнахме се и му показахме сцената. А той казваше нещо като: "Ами получава се, но мисля, че приличате на лочещи прасета. Вървете и поработете още!".
Робърт Маркс, студентът драматург, на когото е възложена постановката, записва с растяща тревога в своя репетиционен дневник. 21 април 1975: "любовниците искат още време за репетиции – напрегнатата програма води до нелогични характеристики ... това е причина за напрегнати дискусии с Алвин ... общо усещане за безполезност на предрепетиционните обсъждания на пиесата ... актьорите: твърде много сцени остават "нерешени" за тях".
29 април: "вечер: предвидената репетиция е отменена ... скандал с Ото: твърди, че няма достатъчно време да подготви и да интегрира музиката... Алвин иска да използва времето да организира хоровите партии ... оркестърът е освободен по-рано ... Ото заплашва да напусне, но не го прави. ... Сценичното време се използва за хора".