Статистиката е мрачна: в сравнение с предишната година в страната са издадени шест хиляди дипломи повече в областта на драматичните изкуства. Актьорският състав на "Сън в лятна нощ" скоро ще се изгуби в океан от амбициозни Пъкове и Хермии, въоръжени с куп лъскави снимки двайсет на двайсет и пет сантиметра. Мнозина от тях ще опитат късмета си в Ню Йорк, докато други се пръсват по регионалните театри. Един актьор от "Йейл" заминава за Масачузетс да работи в магазин за хвърчила.
А къде е Мерил Стрийп, безспорната звезда на випуск 1975? Мерил Стрийп, която има две научни степени, четири хиляди долара студентски заеми и почти никакво професионално признание? Намира се в задръстване на магистралата от Кънектикът и закъснява с цял час за среща с Джоузеф Пап, един от най-големите продуценти в Ню Йорк. "Аз съм на двайсет и шест – казва си тя. – Започвам кариерата си. Желателно е да успея през предстоящата година."
Тя много разчита на срещата, защото веднъж вече се е провалила.
Преди дипломирането студентите по актьорство са пътували до Ню Йорк за прослушване в "Тиътър Комюникейшънс Груп", която назначава млади актьори по театрите в страната. Прослушването е толкова важно, че "Йейл" предлага специална програма за него. Студентите от Йейлската театрална академия се изправят срещу колегите си от "Джулиард" и Нюйоркския университет и който издържи тура в Ню Йорк, ще бъде изпратен на финалите в Чикаго. Ако впечатлиш журито, може да те наемат в театрална трупа в Луивил или Минеаполис. Не е Ню Йорк, не е Холивуд, но е работа.
Мерил пренощува в Ню Йорк вечерта преди прослушването. Когато се събужда на следващата сутрин, тя поглежда часовника и отново заспива. Просто не отива. Не може да понесе идеята отново да се яви пред същите седем или осем души. Може би също така знае, че мястото ѝ не е в Луивил. Докато потъва отново в забрава, тя чува гласовете на състудентите си: "Боже, къде е Мерил? Олеле, този път наистина загази!".
Дали е свършено с нея? Не съвсем. Защото скоро след това Милтън Голдман, шефът на театралния отдел в Ай Си Ем, се обажда на Розмари Тишлър, кастинг режисьор в Пъблик Тиътър.
– Искам да те запозная с някого – казва ѝ той. – Робърт Луис, преподавател по актьорско майсторство в "Йейл" каза, че тя е една от най- необикновените жени, които е обучавал.
– Щом Робърт Луис го твърди, ще се радвам да се запозная с нея – отговаря Тишлър от кабинета си в Ийст Вилидж. Разбира се, Милтън може и да преувеличава, казва си тя.
След няколко дни Мерил стои на сцената на третия етаж в Пъблик Тиътър, подобна на лабиринт червена сграда, някога приютявала библиотека "Астор". Сега тя е средище на театралния живот в града, мястото, където се е родил мюзикълът "Коса" и където мюзикълът "Кастингът" е имал премиера през април и е получил възторжени отзиви.
Подобно на повечето хора от бранша, Тишлър иска да чуе класически и съвременен монолог. Мерил започва с войнствената кралица Маргарита от "Хенри VI, част 3, която дразни пленения херцог на Йорк:
Снемете му короната и с нея снемете и главата на злодея!18
Докато я гледа от салона, Тишлър се усмихва. Мерил е уловила не само злобата на Маргарита, но и радостта, която изпитва, докато измъчва своя политически съперник. "Беше прекрасно чудовище", спомня си Тишлър.
После Мерил сякаш преобразява тялото си и става женствена, секси, престорено скромна. Гласът ѝ преминава към страстен тексаски провлечен говор. Превръща се в героинята Садърн Комфърт, кокетна двайсет и няколко годишна дивачка от пиесата "Уиски" на Терънс Макнали.
– Израснах тук в Хюстън – мърка тя. – Бях хубава, бях национална шампионка по жонглиране с жезли и се срещах само с футболисти. Познато ли ви звучи?
За актрисата на сцената определено е познато – това е образът ѝ от гимназията, героинята, която е играла перфектно в Бърнардсвил, превърната в южняшка въртиопашка.
Превъплътена в Садърн Комфърт, тя описва всички спортисти, с които го е правила: Боби Бартън на задната седалка на "Форд Феърлейн"-а на баща му, Тайни Уокър, който имал кървавочервен "Плимут Фюри" с двоен карбуратор. Всички момчета са сразени на футболния терен скоро след като са спали с нея, но тя с наслада описва връзките си с тях – особено колите.
Тишлър е в истерия. "Когато разказваше, че е спала с тях, винаги говореше за колите", спомня си тя. Мерил е показала част от хамелеонската си дарба, но Тишлър още не познава пълния ѝ капацитет. "Просто знаех, че притежава голяма красота, справяше се с лекота и беше грациозна", казва тя.