Няколко седмици по-късно Тишлър разпределя ролите за "Трелони от театър "Уелс", викторианска комедия от Артър Уинг Пинеро за наивна актриса от театрална трупа, която се отказва от сцената, за да се омъжи. Пиесата ще се играе в театър "Вивиан Бомонт" в Линкълн Сентър, който отскоро е част от Нюйоркския Шекспиров фестивал, разширяващ се обект, който включва Пъблик Тиътър и "Шекспир в парка". Тишлър търси жена за ролята на г-ца Имоджен Парът, актриса, която е и управител на театъра. Трябва да е очарователна, но и властна, да има финансов нюх и да командва хората. Тишлър се сеща за актрисата от "Йейл", изиграла агресивната кралица Маргарита, и я вика на среща с режисьора Ей Джей Антун. Но Антун не е запленен. Той харесва Мерил, но харесва и други кандидатки. При второто ѝ прослушване в Пъблик Тиътър режисьорът не вижда онова изключително рядко качество, което е забелязала Тишлър. Кастинг режисьорката продължава да настоява, но всъщност мнението на Антун не е решаващо. Важният човек е Джо Пап, основателят на Нюйоркския Шекспиров фестивал, който ръководи Пъблик Тиътър и наема поне половината актьори, драматурзи и режисьори в Ню Йорк.
Мерил още работи в Кънектикът и не може да дойде в редовното време за кастинги. Затова Тишлър и Антун я викат на прослушване при Пап след работно време. Седем часът става осем, а Мерил още я няма. Пап става нервен, търпението не е типично за него, а небето притъмнява. Докато той се разхожда из стаята, Тишлър притеснено поддържа разговора. Тя иска той да види младата жена. Къде е Мерил, за бога?
*****
В някои отношения Джо Пап прилича на Робърт Брустийн. И двамата са властни, заядливи мъже, които основават театри, водят битки и се извисяват над армия творци, от които изискват вечна преданост. И двамата са нюйоркски евреи, завършили държавни училища, и са убедени, че театърът може да промени света. Между Ню Йорк и Ню Хейвън те се състезават за пиеси и актьори, поддържайки (най-често) приятелско съперничество.
Но тук, общо взето, приликите свършват. Докато Брустийн управлява от кулата от слонова кост, Пап не е завършил колеж. Брустийн прекарва летата в Мартас Винярд, Пап наема вили по крайбрежието на Джърси. Роден Джоузеф Папирофски в семейство на бедни имигранти от Източна Европа, като тийнейджър той е работил като викач19 в Кони Айлънд и е продавал домати и гевреци от ръчна количка. След участието си във Втората световна война влиза в "Актьорската лаборатория" в Лос Анджелис, където изработва популистката си идеология: театърът е за всички, не само за елита. Докато си проправя път до върха на нюйоркския театрален свят, той се чувства не на място, евреин от работническата класа в свят на бели якички.
Подобно на най-добрите Шекспирови герои, той е ходещо крещящо противоречие. Критиците така и не успяват да решат дали е културен модел за подражание, или самообразован търгаш. Говори за бедното си детство в Бруклин с дикенсова наслада, но две от четирите му съпруги са с впечатлението, че е полски католик. Петнайсетгодишен влиза в Лигата на младите комунисти и запазва членството си до трийсет и няколко годишна възраст, но рядко говори за това, за да не рискува финансирането на своя театър. Докато се носи из коридорите па Пъблик Тиътър, зад него подтичва върволица от асистенти, които се стараят да проумеят противоречивите му мнения. Говори с каламбури и алюзии. Когато асистент нахлува в кабинета му, за да съобщи, че актьор е ранен, докато репетира Хамлет, той отвръща:
"Не може да изиграеш Хамлет, без да счупиш крак"20. С нещо повече от дързост (каквато има в излишък) Пап изгражда империя. През 1954 г. поставя "Ромео и Жулиета" в църква на Авеню Ди, началото на наречения от него Нюйоркски Шекспиров фестивал. Мечтата му е да построи сцена за безплатни шекспирови представления в Сентръл Парк, което го води до оспорван двубой с всемогъщия комисар на градските паркове Робърт Мозес, който е над седемдесетгодишен и няма намерение да се преклони пред волята на един "безотговорен комунист." Последвалата битка превръща Пап в градска знаменитост, агресивен Робин Худ на шоубизнеса, който се бори с големия лош комисар и прави високото изкуство достъпно за масите.
Накрая Мозес разрешава придвижването на плановете за амфитеатър в Сентръл Парк и театър "Делакорт" е открит през 1962 г., когато Мерил Стрийп е тринайсетгодишна. Първата постановка от поредицата "Шекспир в парка" е "Венецианският търговец" с Джеймс Ърл Джоунс и Джордж Скот в главните роли. Четири години по-късно Пап открива Пъблик Тиътър в Ийст Вилидж, където поставя смели нови пиеси от драматурзи като Дейвид Рейб, към когото се отнася като към свой син.