От самото начало част от мисията му е да създаде американски стил на шекспирова игра: силна и сурова, напълно различна от афектирано звучната британска оратория на Лорънс Оливие. "Търсим настървени актьори... актьори, които носят печата на истината върху всичко, което казват и вършат – пише той. – Това придава на езика по-човешки качества и заменя четенето на стихове и напевното рецитиране – белег на старомодната класическа актьорска игра – с разбираема жива реч." Неговите актьори ще изглеждат и звучат като самия Ню Йорк: мултиетнически, истински и жилави.
Макар Пап да поддържа фасадата на неукротима самоувереност, той е преследван от тревоги, най-вече заради постоянните финансови проблеми на фестивала. Тактиката му е: направи нещо голямо сега, по-късно ще платиш. "Постоянно се чувстваше под натиск и атакуван", казва Гейл Мерифийлд Пап, която ръководи драматургичния отдел и през 1976 г. става четвъртата и последна госпожа Пап. Фестивалът непрекъснато затъва в дългове и финансовите тревоги на седемдесетте правят кризата екзистенциална. После идва deus ех machina: A Chorus Line – "Кастингът", революционният мюзикъл, разказващ за историите и борбите на бродуейските танцьори. Премиерата му е Оф Бродуей през април 1975 г. и се прехвърля на Бродуей същия юли. Огромният му успех ще финансира Фестивала години наред, поддържайки театър "Делакорт" отворен и безплатен за масите, и ще позволи на Пап да продължи да измисля откачени проекти.
Един от тези проекти го тревожи. През 1972 г. управата на Линкълн Сентър, огромния културен комплекс, съживил манхатънския Горен Уест Сайд, го моли за съвет при назначаването на нов режисьор за театралния отдел. Колкото повече се консултира, толкова повече осъзнава, че разполага с идеалния кандидат: себе си. Ненавистна му е идеята да обгрижва богатите любителки на матинета от квартала, но Фестивалът има повече от един милион дългове. Ако получи огромния театър "Вивиан Бомонт" в Линкълн Сентър с 1100 места, ще си осигури средства, недостъпни за него в Пъблик Тиътър. Същевременно може да даде на своето "домочадие" от дръзки млади драматурзи национална трибуна.
Прибавянето на Линкълн Сентър като негова нова база безпрецедентно разширява обхвата му с обекти в различни части на града, в Сентръл Парк и на Бродуей. Дългогодишният му помощник-продуцент Бърнард Гърстен нарича това, "период на експанзията на Пап". През 1972 г. карикатура в "Ню Йоркър" представя целия град Ню Йорк като постановка на Джоузеф Пап. Но той се чувства неловко в Линкълн Сентър, който за него представлява институцията, с която се е борил цял живот. Театър "Вивиан Бомонт" му напомня на мавзолей. Дори не си устройва кабинет там.
Редовната публика на Линкълн Сентър отвръща на презрението му. Когато обявява програмата за първия си сезон, която включва рок мюзикъл, "черна" пиеса и работническа драма от Дейвид Рейб, постоянните зрители побягват на тълпи. Жена, която нарича себе си "една от снежнобелите абонати, които мисля, че бихте искали да прогоните", му казва: "Не ме интересуват черни драматурзи, а добри драматурзи". "Получавахме цели чували с писма – спомня си Гейл Пап.
– Хората протестираха срещу поставянето на "черни" пиеси на голяма сцена. От някои писма лъхаше омраза." За една година абонаментите се сриват от 27 000 на 22 000. Вместо да е златна мина, Линкълн Сентър се превръща във финансови плаващи пясъци.
Накрая Пап омеква. Във "Вивиан Бомонт" ще се играе класика. Той отлита за Осло да убеди норвежката кинозвезда Лив Улман да участва в ролята на Нора в "Куклен дом", който се играе при пълни салони. Ангажира Рут Гордън и Лин Редгрейв да изпълнят главните роли в пиесата на Бърнард Шоу "Професията на госпожа Уорън". Но през цялото време скърца със зъби. Не това е мотивът му да се занимава с театър. В Пъблик Тиътър поставя новаторски творби като пиесата на Нтозаки Шанге "За цветнокожи момичета, мислили за самоубийство, когато дъгата е достатъчна". В артистичната част на града салоните му са пълни. Той сглобява набързо сезон 1975-76 във "Вивиан Бомонт". Заедно с "Професията на г-жа Уорън" прехвърля от "Делакорт" популярната постановка на "Хамлет" с участието на Сам Уотърстън, последвана от Ибсеновата "Пер Гинт". Сезонът ще бъде открит с "Трелони от театър "Уелс", популярната комедия на нравите на Пинеро. На 13 юли, по-малко от две седмици преди "Кастингът" да превземе Бродуей, Таймс излиза със заглавие: "Могат ли Шекспир, Ибсен, Шоу и Пинеро да спасят Джоузеф Пап?". Би трябвало да е в подем, но е подложен на кръстосан огън.