Пиесата "Трелони от театър "Уелс" е не просто вехта: тя е повече от вехта. Написана е в края на 90-те години на XIX век, но Пинеро връща действието трийсет години по-рано. Според автора тя "трябва да следва до най-дребния детайл модата от началото на 60-те години на XIX век – рокли с кринолин и панталони с басти... да не се предприемат опити тази мода да се променя чрез илюстрации, за да я направите по-малко странна и гротескна за модерния човек. Напротив, нека да се възпроизведе и дори да се подчертае всеки елемент, който днес може да изглежда особено странен и чудат". Нищо не може да е по-различно от визията на Пап.
И ето го сега, задържан до късно на работа, в очакване на някаква неизвестна актриса от "Йейл" (тоест от хората на Брустийн) да се яви на кастинг за ролята на изтънчената, но решителна Имоджен Парът. А тя пък закъснява с цял час.
*****
Същия ден, в който "Таймс" пуска ужасното заглавие за Джоузеф Пап, Мерил пристига в театралния център "Юджийн О'Нийл" в Уотърфорд, Кънектикът. Центърът е основан през 1964 г. във фермата "Хамънд", зелена шир с площ 380 декара, недалеч от мястото, където Юджийн О'Нийл е прекарвал летата си. На следващата година там се установява Националната конференция на драматурзите, която дава възможност на творците да работят далеч от критичния поглед на Ню Йорк. През 1977 г. Уенди Уосърстайн написва там пиесата си "Необикновените жени и другите". "Таймс" нарича мястото "Пробен град, САЩ".
За млади актьори като Мерил Стрийп, Джо Грифаси и Кристофър Лойд мястото е като театрален летен лагер. Те препускат от пиеса в пиеса, репетират под червенолистни букове и прекарват почивките на плажа. Лойд е единственият актьор с кола, червен "Триумф" с гюрук. Нощуват наблизо, в колежа "Кънектикът", в общежитие, нежно наричано "Пандиза", което Грифаси по-късно описва като "изискана обстановка от лъскаво боядисани итонгови тухли, морскозелена изкуствена кожа с апликации от изгорено от цигари, спално бельо с подозрителни шарки и скромни протестантски възглавници с мекотата на сухар".
Мерил харесва откритата и свободна атмосфера на "О'Нийл" с "пъстър букет от индивидуалности". Там е преподавателят Артър Балей, намазан със скъп френски лосион против изгаряне. Там е и Идит Оливър, театралната критичка на "Ню Иоркър" и акушерка на пиеси – "дребна възрастна дама с усмивка, широка колкото плажа". Джордж Уайт, основателят на театралния център "О'Нийл", седи начело на масата в бял ленен костюм. По време на оживените, пищни вечери на полегатата ливада Мерил вижда "светлините на увеселителния парк, блещукащи на отсрещния бряг от другата страна на пристанището, забавно място, което никой няма време да посети, защото ние осветявахме небето и от нашата страна".
Тя участва в пет пиеси за четири седмици – онзи вид бърза импровизационна игра, която е усъвършенствала в Йейлския театър кабаре. Няма време да обмисляш избора на герой: просто избираш нещо и действаш. В "Марко Поло", комедийна пиеса за деца, двамата с Грифо играят близнаците Труфалдино, превъплътени в акробати аматьори. "Когато публиката видя Мерил в онази първа пиеса, разбра, че не е само поредното съвършено лице със странна фамилия – спомня си Грифаси. – Никой не очаква едно хубаво момиче да е толкова забавно или откачено. Истината е, че другите винаги смятат Мерил за по-хубава, отколкото тя съзнава."
Най-примамливото заглавие онази година е "Айседора Дънкан спи с руската флота". Мерил играе Айседора, танцьорката, която умира фамозно, когато дългият ѝ развят шал се заплита в колелото на колата, в която се вози. Единственият реквизит на Мерил е шалът, който тя използва, за да впримчи многобройните си любовници, преди накрая той да я удуши. Разполагат с пет дни да поставят пиесата и Мерил не успява да борави с шала и едновременно да държи текста. Затова наизустява цялата пиеса, с което изумява колегите си. ("Скучно" постижение, ако питате нея.)
В една от редките им почивни вечери с Грифо гледат най-касовия филм за годината – "Челюсти". Идеално забавление в тяхното безгрижно лято, последното преди развлекателната индустрия да ги погълне цели или да отхапе парче от тях като акула убиец. На следващия ден Мерил се хвърля в пролива Лонг Айлънд, като драматично пляска във водата, сякаш предизвиква голямата бяла акула да я нападне. Под залязващото слънце двамата с Грифо плуват до платформа, която се люлее от вълните в далечината. Тя се обръща към него и споделя: "Ще се омъжа и ще имам куп деца, преди да стана на трийсет и пет".
После плуват обратно.
След три седмици Мерил получава обаждане, което преобръща спокойното ѝ лято с главата надолу. Викат я да се яви на кастинг за "Трелони от театър "Уелс" в Линкълн Сентър. Кога може да бъде в Ню Йорк? Програмата ѝ в театър "О'Нийл" е запълнена, но тя успява да убеди хората от "Пъблик" да я прослушат в извънработно време. Трябва светкавично да отиде до Ню Йорк и да се върне.